Уеър премина с коня си през портала точно в мига, в който тя се спусна по стъпалата към двора и застана до Кадар. Слънцето залязваше и фигурата на ездача се очертаваше като тъмен силует на фона на пламналия небосвод.
Кадар погледна нагоре към Уеър и заслони очи с ръка.
— Той не те ли последва?
— Да, но сдържа ръката си. — При тези думи рицарят развърза коша и го пусна на земята. — Листата ти.
— Защо? — попита Кадар.
— Откъде да знам? — Слезе от коня и се обърна към Теа. — Тези ли са?
Тя коленичи върху калдъръма и отвори капака. Очите й съзряха познатите назъбени листа и въздъхна с облекчение.
— Да.
— Достатъчно ли са?
Тя кимна утвърдително.
— Ще стигнат най-малко за месец. Дотогава ще се установя в Дамаск и ще намеря нови.
— Тази работа ще стане много по-рано. — Той се извъртя рязко и се отправи към стъпалата. — Не я искам повече тук, Кадар. Трябва да тръгнете двамата.
— Винаги си бил негостоприемен. — Кадар го последва до стълбите. — Този път обаче ти прощавам. Очевидно брането на тези листа те е изтощило доста.
Уеър сне шлема и впи поглед в Кадар.
— Не биваше да те оставям да стоиш тук толкова дълго. Време ти е вече да изчезваш.
Изглежда уморен, помисли си Теа. Стойката му бе стегната и изправена, но от ъгълчетата на устните се спускаха дълбоки гънки, а от странно хлътналите му очи встрани като ветрило се врязваха бръчки. Сякаш от тялото умората се бе предала на душата му.
— Нужна ви е баня и един добър сън през нощта — възкликна тя импулсивно, скочи на крака, сграбчи коша и се завтече към него. — Ще кажа на Ясмин да стоплят вода. — После се обърна към Кадар. — Заведи го в стаята му и му помогни да свали доспехите си.
— Няма никаква нужда Кадар да ме завежда, където и да било.
— Глупости. Приличате на човек, който всеки миг ще припадне. — Хвърли бърз поглед към врата му и поклати глава. — Мускулите ви са напрегнати и сгърчени. Болката обаче може да се изцери.
— Не ме боли нищо.
— Кадар, помогни му да снеме доспехите — нареди Теа с категоричен тон. — Не търпя подобни извъртания. — Мина бързо покрай него и влезе в залата. За малко не се сблъска с Ясмин, която тъкмо слизаше по стълбите. — Гореща вода за лорд Уеър.
Слугинята я изгледа хладно.
— Наредих каквото е нужно, още щом го видях да влиза в двора. Не е необходимо да ми напомняте задълженията, известно ми е какво дължа на своя господар. Ще пратя да извикат Таса и тя ще се погрижи за него.
— Това е моя работа.
— Ще извикам Таса — повтори отново Ясмин.
— Ах, наистина ли! — Теа се помъчи да не избухне. — Ето какво, днес той ми оказа голяма услуга и аз съм длъжна да му се отблагодаря. — Съзирайки обаче каменното лице на Ясмин, внезапно я заля гняв. — Нямам никакво желание да измествам Таса в кревата на твоя господар. Интересува ме единствено здравето му.
Ясмин я изгледа изпитателно, след което по устните й плъзна някакво подобие на усмивка.
— Да не би да сте някоя девственица, та не знаете, че най-доброто лекарство за физическото здраве на мъжа е жена да удовлетвори желанията му?
Очите й обаче се разшириха от учудване в мига, в който съзря изражението върху лицето на Теа.
— Нима е възможно да не…? Но вие се държахте толкова хладнокръвно, щото си помислих, че… — Челото й се набърчи. — Защо не ми казахте? Имам си по-важна работа, отколкото да се занимавам тук с някакво си съперничество, което просто не съществува. Таса не бива да се бои от жена, която не притежава любовен опит.
Теа я изгледа възмутено.
— Не съм длъжна да казвам на всеки, че още не съм била с мъж.
— Не на всеки, а на мен, бяхте длъжна да съобщите… ако искате престоят ви тук да бъде поносим. — Ясмин разпери ръце. — Можете да се погрижите за господаря ми. Дори няма да е зле да му се отдадете. В мига, в който падне булото на вашата непорочност, интересът му към вас ще секне и той ще подири контраста в лицето на Таса с нейния фин усет към тези неща.
— Колко пъти трябва да повтарям — не се интересувам от мъже.
— Покоите на господаря са през две врати от вашите. Омар ще донесе водата. На шкафа в коридора ще намерите мехлем и есенции.
При тези думи Ясмин се оттегли и Теа я проследи с безпомощен поглед. Изпитваше чувството, сякаш е застанала срещу течението на буйно течаща река. Внезапната промяна в поведението на Ясмин бе твърде смущаваща, както впрочем и всичко останало в Дундрагон.
Е, поне днес няма да ми пречи, помисли Теа. Защото само един Бог знаеше как щеше да се държи тази жена следващия ден. Обърна се и се завтече нагоре по стъпалата, за да потърси есенциите.