Теа откри Уеър, вече разположен във ваната. Бе притворил очи, а главата му почиваше върху издигнатия заден ръб.
Кадар й се усмихна, седнал с кръстосани крака пред камината в далечния край на стаята.
— Внимавай! Настроението му не е на желаната висота и ако не му се харесаш, може и да те удави.
— Изобщо не съм го и виждала в добро настроение. — Теа пристъпи неохотно напред и придърпа малкото трикрако столче до ваната. — Така че как да сравнявам? — После хвърли шепа ароматни листа във водата. — Ако не друго, поне ще мирише на хубаво.
— Изчезвай — обади се в този момент Уеър, без да отвори очи. — Имам си предостатъчно слуги, които да ме изкъпят.
— Е, да се изкъпете можете и сам. Само че аз съм дошла тук за друго. — При тези думи се разположи на столчето и наля благовонно масло в шепата си. — Ще знаете, че в началото е малко неприятно.
В този миг Кадар се изправи.
— Мисля, че трябва да тръгвам. Ще кажа да ми поднесат вечерята горе. Трудно понасям крясъците.
— Бъзльо — дочу се откъм ваната.
— Не, предвидлив умник — поправи го Кадар и излезе.
Теа зарови пръсти във вцепенените вратни мускули на Уеър.
— Оох! — Той се опита да извърти глава и я изгледа гневно.
— Мирно. — Пръстите й се заровиха още по-дълбоко. — Мускулите ей сега ще се отпуснат.
— Ей сега ли? — Тялото му потрепери. — Искаш да ме измъчваш.
— Ако беше така, щях да оставя мускулите ви, както си бяха. Сега обаче запазете мълчание и ме оставете да си върша работата.
— Утре ще имам синини.
— Ще минат. И аз вчера като се събудих, открих по себе си синини. Днес вече избледняват.
— Синини ли? Къде по-точно?
— По раменете. Не помните ли — когато ме открихте, не бяхте особено любезен с мен.
На лицето му се изписа сърдита гримаса.
— Явно искаш да ме загризе съвестта. Не съм забелязал никакви синини по теб.
Тя си припомни безсрамния му поглед и жар заля цялото й тяло.
— Да, но вие не гледахте към раменете ми.
Той отново се умълча за миг.
— Вярно, не съм. Бях се загледал в… Сили небесни! Да не би да си скрила кинжал в ръката си? Сякаш някой забива ножове в тялото ми!
— Така и трябва да бъде. Болката предшества облекчението.
— Убедена ли си, че в момента не си отмъщаваш?
— Никога не би ми и хрумнало подобно нещо. — В себе си обаче Теа признаваше, че изпитва известно задоволство от факта, че е толкова безпомощен. — Вярвам, че дългът е нещо, което трябва да се изплаща. Оказахте ми голяма услуга и аз отвръщам със същото.
Отново го прерязаха множество ножове и той задиша тежко, борейки се за глътка въздух.
— И как ги правиш тези неща? Като ме влудяваш от болка, така ли?
— О, не, нали ви казах, че искам да ви направя подарък. Например везана туника, която ще възхити всички.
— Задръж си подаръка. Аз съм обикновен човек. Никога не бих си сложил такава дреха.
Теа се замисли за миг.
— В такъв случай ще ушия за вас бойно знаме. Воинът трябва да си има пряпорец, нали? Какво да избродирам върху му? Допада ли ви например изображение на сокол?
— Безразлично ми е. Не си прави изобщо труда. Аз се бия за злато, а не за прослава.
— Да, точно така, знаме — потвърди тя решението си. — Всички рицари в християнския свят ще ви завидят за придобивката.
— Ако това наистина стане, значи са пълни глупци — избухна той неочаквано. — Не е нужно никой да ми завижда.
За момент тя поспря да го масажира, след което обаче продължи.
— Вие сте богат човек. Притежавате разкошен замък. Сигурно не са малко хората, които охотно биха заели вашето място.
Той не каза нито дума.
— Е, ако не за друго, поне ще ви завиждат за знамето.
Той почувства, че мускулите му се отпускат.
— Убедена ли си, че можеш да сътвориш такова чудо?
— Естествено!
Той се разсмя на глас.
— Не трябваше да те оставям насаме с Кадар. Той също се смята за чудотворец.
— Изобщо не става въпрос за чудо. Просто имам усет за красивото. — Вратът му се отпусна и вече не се налагаше да натиска много. — Освен това човек не бива да скромничи, когато оценява труда си, защото иначе и другите няма да го оценят.
— Каква жалка, плачевна участ!
— Сега вратът ви по-добре ли е?
— Да, имаш силни ръце. — След което добави с язвителен глас: — Във всеки случи не ръце на дама, боцкаща гергефа.
— Като дете тъчах килими. Майка ми склони Николас да ме изпрати да се науча на везмо, всъщност бях доста закъсняла. Тя цели три години разпъва мускулите на ръката и пръстите ми.