— Изглежда е още съвсем млада, на не повече от петнадесет. А е и руса… — Кадар се замисли за миг. — Може да е французойка.
— Може. Или гъркиня. — Уеър повдигна главата на момичето и наля няколко капки вода в устата й. Изчака, докато ги преглътне, и отново й даде да пие. — Не знам откъде идва, обаче е много жадна.
— Как мислиш, дали пък не е от константинополския керван, нападнат миналата седмица от Хасан Ибн Нариф?
— Възможно е. Пустинята не е място, където жените си се разхождат безгрижно насам-натам, нали? — После извика през рамо:
— Абдул, ела тук с факлата.
Абдул долетя на коня си и Кадар огледа внимателно жената.
— О, та тя била дори привлекателна!
— Как пък успя да прецениш толкова бързо? Не я ли виждаш колко е изгоряла и изсъхнала. Като презряла фурма. — При тези думи Уеър сбърчи нос. — А освен това и вони.
— Винаги разпознавам красотата, когато попадне пред очите ми.
Уеър трябваше да признае, че жената притежава доста хубави черти на лицето. Раздалечени очи, малък нос, добре оформени устни. Само брадичката бе издадена малко повече от необходимото.
— Като я попочистим, можем да я покажем пред хората — рече Кадар. — За такива неща инстинктът ми никога не ме лъже.
— Знам, във всичко на този свят те ръководят инстинктите — отбеляза сухо Уеър. — При теб те заместват разума.
— Оценката ти звучи направо жестоко. — След което добави разсеяно, все още загледан в жената: — Но ти прощавам най-охотно, защото зная, че храниш най-добри чувства към мен.
Уеър отново капна малко вода между устните на девойката.
— Ако е така, значи знаеш повече и от мен.
Лицето на Кадар буквално засия.
— О, да, вярно е, че знам безкрайно повече неща от теб. Наистина е много любезно от твоя страна, че признаваш този факт.
Събеседникът му набърчи чело.
— Ударът ми не бе толкова силен. Според мен тя отдавна трябваше да дойде на себе си.
— Подценяваш силата си. Юмрукът ти е същински боздуган.
— Трябва да знаеш, че никога не се подценявам. Просто я бутнах лекичко и нищо повече. — Само че тя продължаваше да е в несвяст. Той се приведе над неподвижното тяло. — Единствено гръдта й се надигаше и спадаше леко. — Сигурно е загубила съзнание.
— Разтревожен ли си?
— Глупости — отговори Уеър неуверено. — Защо да изпитвам спрямо тази жена било угризения на съвестта, било състрадание. Не съм аз този, който е нападнал кервана и е изложил момичето на смъртна опасност насред пустинята, нали? Тя просто се изпречи случайно на пътя ни. — Въпреки изречените слова Кадар знаеше отлично, че Уеър се възхищава искрено от силата и решителността, качества, които тази жена бе проявила в пълна мяра. — Единственото, което трябва да реша в момента, е дали да я погреба тук на място или на първо време да я заведа до най-близкото село, за да се възстанови.
— А не мислиш ли, че предложението ти да я погребем е малко прибързано? — Кадар се приведе над момичето. — Жаждата и жегата са я изтощили, но по тялото й не откривам никакви наранявания. Но въпреки всичко се съмнявам, че Хасан я е пуснал да си ходи ей така, без нищо. Светлите жени му допадат, както знаеш.
— Е, в момента е поизгубила цвета си. — Бе цяло чудо, че е оживяла след десет дни, прекарани в пустинята, и то след като Хасан се е позабавлявал хубавичко с нея, преди да я пусне. Уеър с изненада осъзна, че го обзема гняв при тази мисъл. Всъщност смяташе себе си за претръпнал към чувства като състрадание към невинно пострадалите.
— Е, след като не възнамеряваш да я погребеш, ще трябва да я вземем в Дундрагон, нали? Най-близкото село се намира на повече от четиридесет мили на север, а тя се нуждае от грижи.
Уеър сви вежди.
— Известно ти е, че няма да заведем никого в Дундрагон, нали?
— Опасявам се, че в този случай се налага да направим изключение. Освен ако не искаш да я изложиш на сигурна смърт, разбира се. — Кадар поклати глава. — А такива неща не е редно да се вършат. Защото в противен случай ще нарушиш един природен закон. Все пак ти й спаси живота. Сега тя ти принадлежи.
Уеър изръмжа презрително.
Кадар въздъхна тежко и отново поклати глава.
— За не знам кой си път се опитвам да ти обясня, но ти продължаваш да не разбираш за какво става въпрос. Това е…
— Закон на природата — довърши Уеър вместо него. — Само че звучи по-скоро като закон на Кадар.
— Е, може и така да е. Често съм бил по-мъдър от природата, а също така и по-интересен. Не бих твърдял обаче, че съм всемогъщ като нея. — След което добави: — Още не. Но съм едва деветнайсетгодишен и бъдещето е пред мен.