— Няма да я заведем в Дундрагон — изрече Уеър равнодушно.
— В такъв случай за добро или зло ще се наложи да остана тук и да я охранявам. — При тези думи Кадар се намести до жената със скръстени крака. — Хайде, тръгвай. Нужни са ми единствено мях с вода и малко храна.
Уеър го изгледа раздразнен.
— Естествено Хасан може и да ни открие. Но няма значение — ние сме малобройни, но за сметка на това пък съм доста несръчен в боравенето с оръжие. Възможно е също, завръщайки се от славния си поход към Йерусалим, тъдява да се завърти и Ги дьо Лузан. Според слуховете неговите бойци са изроди като хората на Хасан. — Кадар се усмихна невинно. — Но ти не се притеснявай за мен. Просто забрави, че ти спасих живота в онази дупка, ако си спомняш.
— Точно така и ще сторя. — Уеър се изправи и се метна на седлото. — Както онзи път не съм те молил да ми помагаш, така и сега не ще те моля да ме придружиш. — При тези думи той обърна коня, вдигна ръка и даде знак на конниците да го последват.
Някой я бе прегърнал и я люлееше нежно в обятията си. Мамо?
Да, сигурно е майка й. Намираше се отново в къщата на Николас — след малко щеше да отвори очи и да види в тъжното, благо лице. Майка й бе винаги тъй тиха и смирена — Теа не можеше да понася държанието й и често й се гневеше.
Не го върша заради себе си. Не ще допусна да пречупят нито мен, нито теб. Позволи ми да ти помогна, за да напуснем заедно това място. Страхуваш ли се? Ако е така, довери се на моята сила.
Но силата на Теа не бе достатъчна — майка й щеше да се почувства още по-нещастна, ако научеше за нейния провал.
Обзе я пристъп на разкаяние.
Опитах се да сдържа обещанието си и да спася Селена. Но все още не съм стигнала до никъде. Скоро обаче отново ще възстановя силите си и ще потегля на път. Прости ми, мамо. Ще видиш, че…
Внезапно обаче до съзнанието й стигна, че майка й не може да види вече нищо. Защото бе отдавна мъртва.
Но щом като не е майка й, кой тогава я бе прегърнал тъй нежно?
Тя бавно вдигна клепачи.
— А, значи се събуди вече. Това е добре.
Държеше я хубав млад мъж с големи тъмни очи и дружелюбна усмивка. Но на главата си той носеше чалма. Враг! Понечи да се освободи от ръцете му.
— О, не. — Макар и крехък на вид, младежът я задържа здраво в ръцете си. — Не ще ти сторя зло. Името ми е Кадар Бен Арно.
Тя го стрелна с враждебен поглед.
— Сарацин.
— Не, арменец, но баща ми е от Франция. Само че народът на майка ми се оказа по-цивилизован от този на баща ми. — Погледът му стана сериозен. — Аз не съм от ордата, която те е нападнала. Доколкото разбирам, тръгнала си с кервана от Константинопол, така ли?
— Пусни ме.
Той незабавно я послуша.
Теа се претърколи встрани и остана на колене.
— Виждаш, че не те държа в плен. Мисля ти единствено доброто.
Не биваше да се доверява на този човек. Макар и от лицето му да лъхаше неподправена дружелюбност.
Само че тя си спомни още един човек, чието изражение не издаваше нито благост, нито пък състрадание.
Огледа се на всички страни, но не откри нищо друго, освен един кон на известно разстояние от тях.
— Тръгнаха си — обади се той и постави меха с водата пред нея. — Още малко течност? Мисля, че Уеър не ти е отпуснал достатъчно.
Мехът внезапно й заприлича на скорпион, готов да я ужили.
— Не е отровна. — Той се усмихна. — Вече пи за Уеър. Пий и за мен.
Този младеж притежаваше най-неотразимата усмивка на този свят, а тембърът му напомняше тъмно кадифе. Почувства как страхът й постепенно утихва.
— Не го познавам… този Уеър.
— Лорд Уеър от Дундрагон. Ти го удари няколко пъти. Не е изключено да си го спомняш, макар и смътно.
Студени сини очи, отблясъците на доспехите и шлема, непоносима болка в раменете.
— Той ми причини болка.
— Не е било нарочно.
Твърдо, неотстъпчиво изражение на лицето, безмилостни очи.
— Той искаше да ми стори зло.
— Вярно е, че е доста избухлив и изобщо няма благ характер. Трябва да призная също, че когато преследва някаква цел, често избира най-прекия път. Който обикновено се оказва стръмен и неудобен. А на теб как ти е името?
Тя се поколеба дали да отговори на въпроса му.
Той се усмихна и й подаде меха.
— Ето, вземи.
Тя се пресегна и започна да пие на едри глътки. Водата бе топла и се плъзна като медовина надолу в пресъхналото й гърло.
— Не прекалявай — предупреди я Кадар. — Вероятно ще ни потрябва за повече време. Двамата с Уеър се поспречкахме малко по въпроса за твоето близко бъдеще… А той е голям инат.
Тя постави меха до себе си.
— Аз… ти благодаря. — При тези думи тя затърси името му в паметта си. — Кадар.