Теа издържа буреносния му поглед.
— Ще ме ударите ли отново?
— Бог ми е свидетел, изкушението е огромно — измърмори той.
При тези думи Кадар побърза да се намеси:
— Не го слушай какви ги приказва. Хайде, Уеър, налага се да я заведем в Дундрагон. В нея не е останала и капчица сила.
— Няма сили ли? — Той плъзна поглед по жената, застанала в предизвикателна стойка. — Май е по-силна, отколкото си мислиш.
— Този Дундрагон изобщо не ме интересува. — Момичето премести коша си и пристъпи встрани, канейки се да заобиколи Уеър. — Вашият спор кой да ме вземе е съвсем излишен.
— И къде смяташ да отидеш?
— Кадар спомена, че тук някъде имало село.
— Твърде далеч е.
Тя не удостои думите му с внимание и продължи нататък.
— Уеър! — изрече Кадар.
— Знам, знам. — Ръката на рицаря падна тежко върху рамото й и той я обърна рязко към себе си. — Тръгваш с нас в Дундрагон, независимо че не те искам там. Ако зависеше само от мен, щях да те оставя да се продъниш право в пъкъла, само че просто нямам друг избор. Бог ми е свидетел, не ще ти позволя повече ме ядосваш, ясно ли е?
— Аз обаче имам избор и затова няма да дойда с вас.
Уеър се загледа продължително в упоритото й лице.
— Виждам, че си твърде своенравно създание — изрече той и изтегли камата си.
Тя се вцепени от страх, пулсът й се учести. Нима този мъж щеше да й пререже гърлото?
По лицето му плъзна усмивка на заситен тигър.
— Значи си мислиш, че възнамерявам да се освободя от една досадна и ненужна жена, така ли? Ще знаеш, че си права, точно това смятам и да сторя. — Камата описа широка дъга отгоре — надолу — първо разпори нейния мях, а след това преряза и кожения ремък. Ужасена, Теа видя как мехът се свлече на земята и остатъкът от безценната течност попи в пясъка.
— О, не!
Той пъхна обратно камата си в ножницата.
— Сега вече и ти нямаш друг избор — Обърна се на другата страна. — Хвърли коша, неудобен е за носене.
Тя впи в него поглед, обзета от ярост и безпомощност. С един-единствен удар този мъж бе унищожил всички възможности да се справи сама с трудностите. Прииска й се да изкрещи с пълно гърло и да се нахвърли върху му както предния път.
Възседнал отново коня си, той просто чакаше. Очакваше я да се приближи смирена и да изпълни нарежданията му.
— Хвърляй коша — повтори той.
— И коша ли ще пробиете с вашата кама? — Тя пристъпи към него. — Ще дойда… но само с коша.
— Аз ще взема багажа — намеси се Кадар и се плъзна пъргаво от седлото си. — За мен е удоволствие.
— Хвърли го — повтори Уеър, без да отмести погледа си от нея. Предметът му бе напълно безразличен, въпросът бе да наложи волята си — все пак бе спечелил толкова битки през живота си.
— Не, никога няма да се откажа от него.
— Какви пък толкова съкровища крие този кош?
— Нищо, което да представлява ценност за вас. Именно по тази причина не си струва човек да се превърне в крадец.
Изражението на лицето му се промени, втвърди се, сякаш с думите си му бе причинила болка. До нея Кадар затаи дъх.
— Значи крадец, така ли? — произнесе Уеър едва доловимо.
Нещо в гласа му я накара да поукроти гнева си. Явно думите й бяха засегнали някаква тайна и тъмна струна в душата му. Въпреки всичко обаче не бе в състояние да спре.
— Кадар спомена, че Хасан е ваш стар познат. Нали знаете, хората казват „Търкулнала се тенджерата, намерила си похлупак“.
— Така значи, тенджера и похлупак, а? — Рицарят произнесе тези думи бавно, сякаш с наслада. — Да, вярно е, нас двамата ни свързват известни прилики и интереси.
С рязко движение Кадар дръпна коша от гърба й.
— Закъсняваме. Трябва да тръгваме, в противен случай не ще стигнем в Дундрагон преди залез-слънце. — Посегна към ръката й. — Премислих още веднаж. Конят ми ще може да поеме и твоята тежест.
— Глупости. — Лорд Уеър отблъсна ръката му встрани. — Не бива да рискуваме здравето на благородното животно. Аз ще я взема. — Той скочи на коня, приведе се, вдигна Теа и я положи на седлото пред себе си. — За мен още един човек не представлява проблем.