— Добре дошъл, господарю. — Към тях се приближи арабин, чиито дрехи се вееха във всички посоки, а на главата си носеше чалма с огромен син скъпоценен камък. Той се усмихна и цялото му лице заедно с пълните бузи се покри с бръчици. — Както виждам, си довел своето съкровище.
Уеър скочи бързо от коня и пое Теа.
— Това е госпожа Теа, Кемал.
Теа се взря смутена в мъжа, с когото се заприказва Уеър. Значи това бе Кемал Бен Джакара — поведението на ниския, трътлест около петдесетгодишен мъж бе съвсем открито. Черните му очички се въртяха пъргаво, а в усмивката се долавяше желание да услужи.
Погледът на Кемал я опипа от глава до пети.
— Сега разбирам защо не искаш да й се случи зло. Светлокосите жени са много ценени, а е и хубава. Най-охотно ще се заема със задачата си.
Теа изтръпна от ужас.
— Само да не е прекалено охотно. Не забравяй, че не ти принадлежи — прекъсна го Уеър. — Тя е моя собственост.
— Аз съм човек на честта, който спазва дадената дума. — Кемал буквално засия. — Докато и ти спазваш своята, разбира се.
— Какво означава всичко това? — поиска да узнае Теа. — За какво говори?
Кемал леко посмръщи чело.
— Разговаря прекалено дръзко с тебе. Не си я възпитал добре.
Теа сви ръце в юмруци.
— Как да разбирам всичко това?
— Оставаш тук — под закрилата на Кемал. — Уеър се обърна към Кадар. — Заведи ги заедно със Селена в харема.
Кемал щракна с пръсти и отнякъде дотича млад мъж.
— Това е Домо — обърна се той към Теа. — Той е главният евнух, когото ще слушаш, както слушаш и господаря си. Тръгвай с него.
— В харема — прошепна изгубила ума и дума Селена, която все още седеше върху седлото.
Теа разбираше отлично какво чувства сестра й в този момент. Тя бе обзета от същия студен ужас, когато я връхлетя споменът за женското крило в дома на Николас.
— Всичко ще бъде наред — обади се Кадар, поставяйки Селена на земята. — Не е като при Николас. Ще работиш само ако желаеш. Ще изпълняват всяко твое желание. В харема на Кемал може дори да затлъстееш от бездействие!
— Харем — повтори Теа сякаш в просъница. Все още не можеше да проумее напълно какво става около нея.
— Върви с Кадар — каза Уеър. — С Кемал ще обсъдим подробностите и след това ще ти обясня всичко.
— Ти ме продаваш на този човек — пророни тя едва-едва. — Значи всичко е било лъжа. Изобщо не си и помислял да ме водиш в Дамаск.
— Не съм те лъгал. Не съм споменавал Дамаск.
— Излъгал си ме. — Отново сви ръце в юмруци. — Накара ме да си помисля, че…
— Мълчи, робиньо. — Кемал заклати неодобрително глава. — Нима не уважаваш своя господар?
— Робиня — промълви Теа.
— Не, не те продавам на Кемал. Става въпрос за твоята безопасност. — Уеър впи поглед в пребледнялото й лице, след което се извърна. — За Бога, Кадар, отведи я най-сетне.
— Най обичаш да ми възлагаш най-леките задачи — подразни го Кадар и даде знак на евнуха. — Води ни, Домо.
Теа сподири с поглед Уеър, докато двамата с Кемал прекосяваха двора.
— Робство!
Селена се притисна към нея.
— Теа, не разбирам какво става.
Теа обаче разбираше отлично всичко. Най-ужасните кошмари се бяха превърнали в действителност. Предателство! Положи ръка върху рамото на Селена.
— Ще се оправим. Ще намерим начин.
Разгневена, Селена се обърна към Кадар:
— Всичко това ще тежи на съвестта ви.
Той трепна.
— Признавам, че съм съучастник. Уеър поиска да открия някакво друго решение, с което да осигурим безопасността ви, но аз така и не можах да се сетя за нещо по-добро.
— Бях свободна. — Селена го изгледа с пламнал поглед. — Вие ми донесохте свободата, а сега отново ме заключвате в кафез.
— Моля, моят повелител каза да ме последвате — обади се тихо младият евнух, който ги предвождаше през двора.
Повелител. Робиня. Теа се разтрепери от ужас. После обаче се изправи рязко на крака и събра всичките си сили.
— Селена, трябва да тръгваме с този човек. Поне сега-засега.
Кадар изравни крачката си с тяхната.
— Няма да трае вечно.
Теа го удостои с леден поглед.
— Известно ми е. Но само защото аз не ще позволя нещата да се проточат.
— Уеър не те е продал, просто е сключил договор с Кемал. Шейхът ще се погрижи за твоята сигурност, а в ответ Уеър ще защищава южната му граница.
— Той ме нарече робиня.
— Наложи се Уеър да обясни някак на Кемал защо не бива да си тръгнеш свободно оттук. Това е и единствената причина, поради която те е представил за своя робиня. — Кадар продължи припряно: — Тук ще ти хареса. Имаш си топовете коприна и можеш да везеш, колкото си искаш. А когато настъпи моментът да напуснеш това място, ще разполагаш с множество произведения за продажба.