— Сега е моментът да напусна тази крепост.
Кадар не позволи да отклонят вниманието му.
— Уеър изпрати Абдул за черници, които ще се засадят в градината на замъка.
— Отличен стопанин, няма що. — Измамиха я. Яростта й нарастваше с всяка изминала минута. — И защо точно този арабин избрахте за мой тъмничар?
Кадар вдигна високо рамене.
— При някой кръстоносец нямаше да бъдеш в безопасност. Уеър се опасяваше, че тамплиерите могат да му повлияят. Кемал обаче по-скоро ще ти пререже гръкляна, отколкото да те предаде на някой тамплиер.
— Колко утешително!
— Мисля, че в момента нищо не е в състояние да те утеши.
— Значи умът ти е по-силен от твоята доброта!
— Старая се, доколкото мога. — Кадар помълча малко и добави: — И Уеър се опитва да стори същото. Когато се появи някаква възможност да те освободим, ще се възползваме незабавно. За съжаление в момента такава възможност не се очертава.
— И по тази причина си оставаме пленници… докато Уеър благоволи да ни махне оттук.
— Не пленници, а гости. — Забелязал възмутения й поглед, той изрече с въздишка: — Е, добре де, нека бъде по твоему.
— Най-сетне да чуя истината.
— Аз няма да остана тук — разбунтува се Селена.
— Друг избор не съществува. Уеър добре е избрал тази крепост. Кемал може и да не изглежда твърде войнствен, но е добър воин. Дори и да преминеш оттатък стените, хората му ще те засекат още преди да се измъкнеш от тези хълмове. — Кадар помълча, а след това додаде с подкупваща усмивка: — Защо не погледнете на престоя си тук като на нещо временно? Оставате тук, работите си везмото и се чувствате сигурни.
Евнухът разтвори широко вратата и ги въведе в дълго, светло предверие. После подхвърли през рамо:
— Сигурно се радвате на голямо благоволение. Моят повелител нареди да ви дам отделни стаи, за да не се смесвате с другите жени от харема. — Той отвори врата с решетка и отстъпи встрани. — Моля, заповядайте!
Още на прага я посрещна аромат на тамян. Погледът й обхвана мозайката на пода, копринените възглавници, сводестите прозорци с елегантни решетести капаци, легла украсени с пискюли и брокатени драперии.
— В това крило имаме много красиви стаи. — Евнухът посочи към друга врата в помещението. — Не е ли великолепно?
Теа се отправи бавно към двата прозореца. През фините лозови орнаменти от ковано желязо можеше да се види небето. Разгледа внимателно капаците — бяха здрави и непреодолими като метални пръти.
— На този свят не съществуват прекрасни затвори.
— Всяка от жените в харема би била благодарна, ако можеше да обитава такива красиви стаи — разсърди се Домо.
Теа го изгледа хладно.
— Аз няма за какво да съм благодарна.
Кадар застана помежду им.
— Той няма никаква вина.
— Знам аз чия е вината. — Теа му обърна гръб и се загледа навън през прозореца. — Махай се. Не желая да те виждам повече. Нито да те виждам, нито да те чувам.
— Теа… — Той спря за миг, но после продължи:
— Аз все още съм твой приятел.
— Вие не сте никакъв приятел — изкрещя Селена. — Ако бяхте приятел, нямаше никога да ни измамите по този начин.
— Аз не съм… — В този миг Кадар се отказа от борбата. — Повярвайте ми, желая ви единствено доброто. Един ден ще ме разберете. — После се обърна към евнуха: — Ела, Домо, по-добре да ги оставим сами. Теа, след малко тук ще дойде и Уеър.
— Защо? Може би, за да се увери, че от този зандан измъкване няма, нали така?
Кадар въздъхна тежко.
— На Уеър му е известно, че не можеш да избягаш. Той просто желае да те успокои.
Вратата хлопна зад него. Поне не завъртяха ключа. Сигурно тук са убедени, че бягствата са невъзможни, помисли Теа с горчивина.
— Теа, какво ще стане сега с нас? — попита Селена, в чийто глас се прокрадна неприсъща за нея плахост.
Теа трябваше да събере всичките си сили и, прогонвайки собственото разочарование и отчаянието си, да вдъхне смелост на сестра си. Тя обърна гръб на прозореца.
— Първо ще проверим дали Кадар ни е казал истината за крепостта. Едва след това ще мислим как да избягаме. — Усмихна се принудено. — Сигурно има някакъв изход. Случилото се ни забавя, но то не е краят на живота ни.
Селена се загледа в коварните прозорци.
— Не е честно. Ние бяхме свободни…
— Пак ще бъдем! Няма да останем робини.
— Проклятие! Теа, казах ти, че не сте робини. — На входа бе застанал Уеър. — Защо, да ме вземат мътните, не ми вярваш?
Теа се вцепени. После се обърна бавно.
— Защото си лъжец. Я се огледай! Къде си виждал свободни жени да живеят зад решетки?