— Твърде много… — прошепна тя в просъница. — Уеър погледна надолу към нея. — Твърде много факли. Чисто разхищение.
— Обичам светлината — усмихна се рицарят криво. — За мен това не е разхищение, мога да си позволя този малък каприз. — Скочи на земята и я сне от коня. — Кадар — извика той, — ела да я вземеш.
— Мога и сама да се движа — понечи да възрази Теа, но едва-що направила крачка назад, колената й се подгънаха.
Уеър изруга и я подхвана, преди да падне.
— Кадар!
— Просто съм се схванала — прошепна тя. — Бързо ще се оправя.
Ръцете му се сключиха още по-здраво около нея.
— Не можем да те чакаме тук цяла нощ. Кадар ще те заведе в покоите ти.
— Кошът ми — промълви тя. — Не отивам никъде без коша.
— Ето, вземи си съкровището. — Кадар се появи внезапно до нея. — Но ти ще трябва да я занесеш дотам, Уеър.
Уеър го изгледа злобно, след което я вдигна на ръце, прекоси двора и влезе в крепостта.
Навсякъде факли и прислужници, които се щураха в най-различни посоки. Много коприна. И много камък. Пламъци. Толкова нови впечатления наведнъж — просто не можеше да стои с отворени очи. Реши затруднението, като просто ги затвори.
Под нея се появи нещо меко. Внезапно ръцете на Уеър вече не бяха тук.
Самота. Непонятна, всеобхватна.
Разтвори широко очи — той бе застанал над нея, впил поглед в лицето й. Изражението му бе неумолимо и непроницаемо както винаги, но очите му, очите…
Не бе в състояние да отклони погледа си от неговия. В очите му гореше някаква особена светлина…
Той откъсна поглед от нея, завъртя се рязко кръгом, но почти веднага се обърна отново и изръмжа грубо:
— И не се бой. Тук си на сигурно място. — И сякаш съжалявайки за проявената слабост, със същия груб тон произнесе към Кадар: — За Бога, донеси й чисти дрехи и гледай там да се изкъпе.
— Веднага след като стане. Сега засега не желая да я безпокоя. — Кадар изгледа Теа усмихнат. — Прости му. Мрази неприятните миризми. Вероятно си спомня за своите гащи от овча кожа.
Гащи от овча кожа ли? Просто не й го побираше умът, бе обаче твърде уморена, за да задава въпроси.
— Сложи коша до леглото.
Той изпълни нареждането й.
— Съвсем лек е. Сигурно няма много неща в него, нали?
Целият неин свят. Нейната свобода и свободата на Селена. Сложи ръка върху капака, сякаш предпазвайки вещта от посегателства.
— Няма нужда да спиш с коша до себе си — избоботи недоволно лорд Уеър на вратата. — Макар и да ме смяташ за крадец, аз все пак не ограбвам своите гости.
Странно, но обвинението й към него го бе засегнало. Не очакваше, че нещо изобщо е в състояние да пробие твърдата обвивка на този мъж. Но всъщност всичко това би трябвало да й е безразлично. Та той не бе нищо повече от един войскар, съвсем малко по-добър от онези орди, които нападнаха кервана.
— Признавам обаче, че изпитвам любопитство — пошегува се Кадар. — Надявам се, че сме спечелили доверието ти и можеш да ни кажеш какви са тези ценности, които влачиш със себе си.
Лорд Уеър все още стоеше до вратата и я наблюдаваше. Вярно, че ме доведе тук почти насила, помисли си тя, но пък от друга страна той ми предлага сигурност… Може би дори бе й спасил живота. Тя трудно можеше да се довери на когото и да било, но в този момент не бе в състояние да поддържа бдителността си. Ръката й се плъзна от капака на коша и увисна надолу.
— Гъсеници. — Обърна се на другата страна с гръб към тях и затвори очи. — Стотици, стотици гъсеници…
Глава втора
Събуди се едва следващия следобед. Потърси с поглед коша — той стоеше непокътнат на мястото си.
— Желаете ли да се изкъпете сега? Стана вече много късно.
Теа се взря в ъгъла, откъдето долетя въпросът, зададен на арабски език. От плоска възглавница се надигна тъмнокоса жена на средна възраст, облечена в синя памучна одежда.
— Казвам се Ясмин и съм пратена да ви прислужвам. — Тя се приближи бързо до леглото. — Ето плодове да се подкрепите, а после трябва да се изкъпете, както нареди лорд Уеър. Той изисква от всички в този дом да се къпят ежедневно.
Гащи от овча кожа. Спомни си шеговитата забележка на Кадар, но бързо я забрави в мига, в който Ясмин отметна от нея завивката от воал.
— Хайде, елате. Нуждаете ли се от помощ? Да донеса ли храната в леглото?
— Не — отвърна Теа на арабски. — Изобщо не бе готова да приеме такъв лукс. Самата мисъл за нещо подобно бе смешна. Бавно и предпазливо тя се заизправя и седна в леглото си. Боже милостиви, тялото й се бе схванало, а мускулите я боляха! — Не се нуждая от прислужница. Мога да се оправя и съвсем сама.