— Добре дошли в моя дом. — Вратата се разтвори широко и в стаята сияещ пристъпи Кемал Бен Джакара. Той побърза да затвори вратата след себе си. — Поразмислих се и реших, че дързостта ти се дължи на изненадата. Не си предполагала, че те поверяват на моите грижи. Прощавам ти — продължи той великодушно.
— Ах, така ли? — произнесоха тихо устните на Теа. Идваше й да го напляска по тлъстите бузи.
— Но трябва да ти е ясно, че няма да търпя подобна опърничавост в своя дом. Лорд Уеър извоюва някои привилегии за вас, а и аз съм миролюбив човек, който държи на спокойствието си. Ако не ми създавате неприятности, можете свободно да се движите в харема и в градината. — Той смръщи чело. — Макар че тези пълчища от гъсеници никак, ама никак не ми допадат. Вероятно ще се откажа от тази част на нашата уговорка. — Неочаквано лицето му просветна. — Против везмото ти обаче нямам какво да възразя. Подходящо за жени. Е, не съм ли великодушен?
Теа се запита какво ли ще стане, ако му нахлупи върху очите копринената чалма, украсена със скъпоценни камъни, и го срита в тлъстото шкембе. Понечи да си отвори устата и да му отговори, но в последния момент реши да си спести острите слова, които й бяха на езика. Не бе много разумно да настрои своя тъмничар срещу себе си. Щом като обмисляше как да избяга от това място, и най-малката свобода, която й предложеха, можеше да се окаже от полза.
Усмивката на Кемал се разтегна още повече.
— Както виждам, добротата ми направо те кара да си глътнеш езика, нали? Така и трябва да бъде, така трябва да се държи покорната жена. — Той се накани да си тръгне.
— Добре, че стигнахме до съгласие. Лорд Уеър ще… А? Какво е това там? — Погледът му се спря на купчинката коприна, която проблясваше върху масата.
Той се пресегна и разгъна плата.
— Бойно знаме? Я да видим дали работата ти струва нещо и… — Потокът от думи секна внезапно. С разширени очи той впи неподвижен поглед върху алено — златистото изображение. — Благословен да е мечът на Аллаха! — изтръгна се от гърдите му и той очерта с тлъстия си пръст контурите на герба. — Възхитително. За своя господар ли си създала този красив герб?
За своя господар. В нея отново пламна гняв.
— Да, така е.
— Хм, може пък да ти разреша да направиш едно и за мен. Честно казано, такова великолепие още не ми е попадало пред очите.
— Ами вземете го тогава. — Теа почувства върху себе си удивения поглед на Селена. — Лорд Уеър не го желае.
— Всеки воин би искал да притежава такова знаме.
— Щеше ли да го остави при мен, ако наистина държеше на него?
Кемал поклати глава.
— Сигурна ли си, че му е все едно?
— Преди да тръгнем от Дундрагон той каза, че е по-добре да не го бях създавала. Само че сега го оставете, трябва да го обшия.
— Но още днес, моля. Искам го за утре. — Очарован, Кемал продължи да разглежда герба. — Ще ми донесе щастие. Чувствам го!
— Утре знамето ще бъде в ръцете ви.
Той й връчи обратно парчето плат — в усмивката му се четеше възхищение, придружено от цял ред оголени зъби.
— Сега наистина разбирам защо лорд Уеър е толкова загрижен за твоята безопасност. Рядко се среща в една жена толкова усърдие и майсторство. А останалото… на него могат да те научат и по-късно. — Отправи се към вратата. — Утре ще пратя човек да вземе творбата ти.
— Надут петел — промърмори Селена, след като Кемал излезе.
Теа кимна.
— Да, но този същият петел е владетел на крепостта. Ще имаме нужда от благоразположението му, докато се подготвим за бягство. — Тя се отпусна върху възглавниците. — Донеси ми игла и конец, Селена. Трябва да обшия знамето по най-бързия начин, за да го махна най-сетне от очите си.
Глава единадесета
— Струва ми се, че днес ти си създаде още по-ожесточен враг дори от Великия магистър — обади се Кадар, поглеждайки през рамо към Ел Сунан. — Няма ли да промениш плана си?
— Не мога. — В тона на Уеър се долавяше овладяно примирение. — Колко пъти да ти повтарям? А и ти едва ли щеше да ме подкрепиш, ако сам не бе убеден, че няма друг изход, нали? — Той продължи да гледа втренчено пред себе си. Не мисли за израза, който се появи на лицето й, когато осъзна, че е измамена, каза си той. Стореното бе сторено. — По-добре мълчи, щом не можеш да предложиш нищо по-добро.
— Дълго мислих. Можеш да я заведеш далеч от тази страна.
— Моето място е тук.
— Не мислиш ли, че е време да забравиш за горделивостта си и да си припомниш отново здравия разум?
— Горделивост ли? — В погледа на Уеър личеше умора. — Боже мили, все още ли си мислиш, че ме интересува дали орденът ще ме прогони оттук или не?