Кадар го изгледа внимателно и бавно поклати глава.
— Не, убеден съм, че си се променил. Питам се само откога.
— Джеда. Това не ти ли стига?
Кадар понечи да възрази, но се отказа.
— Защо тогава не напуснеш Светите места?
— Безсмислено е. Тамплиерите са навсякъде.
— Да, но няма да са тъй многобройни. Светът е голям. Можеш да намериш някоя страна, в която няма да те безпокоят.
— А Теа ще се съгласи ли да се крие толкова дълго? Едва ли. Тя е обладана от една мечта и при пръв удобен случай ще избяга в най-близкия град и ще отвори своята работилница. И тогава рано или късно Ваден ще открие следите и.
Кадар подсвирна тихо.
— Значи Теа те задържа тук, така ли?
— По моя вина я грози опасност. Нося отговорност за нея.
— Да, това е отговорност, в резултат на която ще те сполети съдбата на клетниците от Джеда. Да охраняваш границите на Кемал не е лека задача. — Кадар отново хвърли поглед през рамо. — Човек може да се запита кой от вас двамата всъщност е пленникът.
— Питай Теа. За нея нещата са ясни.
— Опасявам се, че в момента оценките й са замъглени от емоции.
Замъглени от ярост, огорчение и омраза, помисли си Уеър. Тя го гледаше със същия ужас и недоверие, с които го посрещна и онази вечер, когато я откри в пустинята. Не, всъщност чувствата не бяха същите. Сега нещата стояха значително по-зле.
— В такъв случай ти трябва сам да решиш. Защото тя няма да се откаже от намеренията си.
Милостиви Боже, по-бързо да се маха оттук! Този Кадар не преставаше да говори и всяка негова дума бе като удар с брониран юмрук… Внезапно пришпори коня си и остави и Кадар, и Ел Сунан далеч зад гърба си.
През цялата останала част от пътя Уеър задържа това страховито темпо, на здрачаване Дундрагон изникна пред тях.
Уеър запря животното и извика през рамо към приятеля си:
— Кадар!
Кадар се изравни с него.
— Значи отново си решил, че можеш да ме удостоиш с вниманието си. Предполагам, разбираш, че твоето поведение бе извънредно невъзпитано. Всъщност би трябвало да те пренебрегна напълно и…
— Ако не се върна до три дни, кажи на всички да напуснат Дундрагон и да се разпръснат в четирите посоки на света. Ти се връщаш незабавно в Ел Сунан и там ще се погрижиш за Теа и Селена.
— Да се връщам ли? А ти къде смяташ да идеш?
Уеър вдигна поглед по посока на третия връх.
Кадар поклати глава.
— След всичко, което каза, не си струва да пожертваш живота си.
— Не съм мъченик и няма да позволя на Ваден да ме убие. Но трябва да разговарям с него.
— Защото сигурно знае, че си завел Теа в Ел Сунан, така ли? Да разбирам ли, че Кемал не ще успее да я предпази?
— Ако Ваден реши, ще я унищожи. Кемал може да я защити от всекиго, но не и от Ваден. — Той обърна коня си. — Пази хората ми в Дундрагон!
— А теб кой ще те пази? — извика Кадар след него. — Дебне те от три години, а ти сега му се поднасяш като на тепсия.
Уеър не отговори.
— Имаш нужда от мен. Не ще позволя да те убият. Защото животът ти ми принадлежи.
— Ако не ида сам, можеш да бъдеш сигурен, че ще ме убие — отвърна Уеър. — И така — три дни.
При тези думи той препусна към третия връх. Зад гърба му отекваха ругатните на Кадар.
Ваден го наблюдаваше.
Уеър се вторачи в пламъците на огъня.
Врагът се бе спотаил някъде в мрака зад него. Уеър не го чуваше, но долавяше ясно присъствието му.
В тъмнината вдясно от огъня проблясваше белия флаг, който бе забил в земята. Великият магистър положително щеше да пренебрегне подобен знак за примирие и щеше да го очисти незабавно. Можеше ли да бъде сигурен, че Ваден няма да стори същото? Вероятно и на него бе дошла до гуша цялата тази игра… не, едва ли имаше човек на този свят, по-уморен от Уеър.
— Е, ще дойдеш ли или не? — Погледът му бе прикован в пламъците. — Не помня да си се колебал някога толкова, Ваден.
Тишина. И внезапно стъпки, зад гърба му някой се разсмя развеселен.
— Винаги си поднасял предизвикателствата без капка финес, Уеър. Да не мислиш, че ще дотичам, само защото някой си ме е нарекъл страхливец?
— Така мисля.
— И аз исках да дойда при теб, но реших да изчакам и да видя дали не си дотолкова отчаян, че да ми поставиш капан.
— Под белия флаг?
— Отчаянието преобръща хорския нрав. А аз не те оставих на мира и ти се чувстваш притиснат. — Ваден седна срещу него до огъня, свали шлема и прокара пръсти през кестенявата си коса. — А освен това след случая в Джеда ти с пълно основание се питаш дали на този свят е останала и една-единствена искрица чест.
— Ти нямаш нищо общо с това престъпление.
— Откъде знаеш? — Леденосините очи на Ваден се присвиха — останаха само две тесни цепки. — Как можеш да си толкова сигурен? Може пък да ми е дошла до гуша тази игра на котка и мишка и ми се е приискало да те поразмърдам по някакъв начин.