— Ти не би го сторил. Не си способен на подобно деяние.
— Лъжеш се. Оценяваш ме по своите си мерки. Вярно, че ти не можеш да извършиш такова страховито убийство, но аз съм способен на всякакъв грях, стига да реша.
— Пълни безсмислици. Грехът е въпрос налично решение. Ти никога не би разрушил Джеда.
— Щом казваш. — Ваден протегна ръце над пламъците. — Винаги си си бил такъв! Винаги виждаш само един път. За теб правото е право, кривото — криво и толкоз. Неведнъж искрено съм ти завиждал заради твоята слепота.
Уеър също завиждаше на Ваден за ума му, за спокойствието му, за способността да запази хладнокръвие дори и в най-трудните моменти на битката. Странното е, че тези различия не попречиха на приятелството им. Уравновесеността и цинизмът на Ваден възпираха неговата, на Уеър, пламенност и усърдие. Не можеше да каже, че е опознал Ваден докрай, но някога не се чувстваше заплашен от него, каквото и да се криеше зад хладната му, красива външност. Обзе го тъга при спомена за безвъзвратно отминалите времена.
— В Джеда не е имало никакво разграничаване между справедливост и несправедливост. Той спря за миг. — Същото се отнася и за убийството на Филип. Може и да е имало основания да бъде убит Жофроа — върху него все пак е тегнела някаква вина, но същото не се отнася и до Филип, нали?
— Великият магистър каза, че знаел твърде много.
— Той не знаеше нищо. Дори да му бях доверил тайната си, от устата му нямаше да излезе и думичка.
— Това никой не би могъл да знае. Той бе слаб човек.
— Доводът ти е направо жалък. Аз не съм слаб и все пак ти би ме убил по същата причина. — После Уеър добави твърдо: — За Бога, познаваш ме. Аз не бих престъпил клетвата си.
— Възможно е. Но ти винаги си имал меко сърце. Ако бе изправен пред избора да предизвикаш клане като онова в Джеда или пък да издадеш какво си видял в храма, какво би сторил, а?
— Подобен избор е невъзможен.
— Попитах какво ще избереш в такъв случай?
Двамата се погледнаха един друг над огъня.
— Живота, разбира се, проклет да съм… ще избера живота.
— Така си и мислех.
— И ти би избрал същото.
Ваден поклати глава.
— Някакво незначително селце или краят на света, който познаваме? Разбираш какъв хаос би настъпил, нали? Уверявам те, че не бих взел решение в полза на твоята Джеда.
— Не ме интересува какво казваш. Ти просто не би могъл да го сториш. Защото не си като останалите.
— Вярно, не съм като тях. По-лош съм. Те желаят да те убият в името Господне, аз обаче ще извърша това дело, за да защитя своето собствено място в този живот. — Усмивката му внезапно угасна. — Знаеш отлично, че това не отговаря на личната ми воля, нали? Когато открих, че ти си човекът, избягал от храма, ми идваше да ти извия гръкляна. Ако бях там, по-скоро щях да те промуша с меча си, отколкото да те оставя да слезеш в пещерите.
— Познаваш Жофроа. Искаше да разбере какво е скрито там долу. Ако не го бях придружил, той щеше сам да се спусне под земята.
— Милостиви Боже, би трябвало да се досетя. — Ваден поклати глава. — Няма ли най-сетне да осъзнаеш, че не си в състояние да вземеш целия свят под свое покровителство? Трябвало е да оставиш Жофроа сам да се изложи на риск.
— Той бе мой приятел — отговори Уеър простичко. — И брат.
— И аз бях твой приятел и брат. Но стига сме приказвали за приятелството. Всеки от нас двамата по свой си начин допринася за твоята смърт.
— Все още не съм мъртъв — отвърна Уеър и сведе поглед към пламъците. — Сега обаче няма да разговаряме за Храма. Не съм дошъл за това.
— За жената ли говориш? Наистина ли си мислиш, че Кемал може да я предпази от мен?
— Не. Тъкмо за това съм и тук. — Той продължи със запъване: — Искам да те помоля да я оставиш жива. Тя не представлява никаква опасност, той като не знае нищо.
Ваден не отговори и Уеър продължи, прегракнал от вълнение:
— Бог ми е свидетел — наистина не знае нищо. Пощади я!
— Държиш много на нея, нали? — Ваден го познаваше твърде добре и по тази причина Уеър не можеше да оспори думите му.
— Не бива да се осъжда една жена на смърт само защото някой мъж… държи на нея. Не е справедливо.
— А не е ли възможно да държиш дотолкова на тази жена, че дори да излъжеш? Би ли излъгал заради нея, Уеър?
— Не… — Това бе отговорът, който трябваше да даде, но внезапно осъзна, че той не отговаря на истината. — Да, бих излъгал. В сравнение с живота й няколкото лъжи не струват нищо. — Той вдигна очи и впи поглед в лицето на Ваден. — Но в момента не лъжа. Винаги си твърдял, че лукавството не ми е присъщо и че си в състояние да вникнеш в помислите ми. Кажи, сега лъжа ли те?