Ваден го изгледа изпитателно, след което бавно и тежко поклати глава.
— Не, освен ако не си се променил повече, отколкото мога да допусна. — Той вдигна рамене. — Великият магистър Дьо Ридфор би казал, че рискът е прекалено голям.
Уеър се вцепени.
— Съобщил си му за нея, така ли?
Ваден поклати глава. Но облекчението, което почувства Уеър, не продължи твърде дълго.
— Все още не — отвърна Ваден. — Не съм сметнал за необходимо. Защо да притеснявам рицарите, след като умовете им са заети единствено с това да завоюват отново Акко? — Отново вдигна рамене. — Макар че няма да имат успех. Би било голяма глупост от страна на Дьо Ридфор, ако сериозно се надява да победи огромната армия на Саладин.
Уеър реши да не се спира на темата „Акко“.
— Все още не е нужно да му казваш за нея. Тя няма нищо общо с тази работа.
— Да, но има нещо общо с теб, което означава, че е дълбоко замесена като всички нас. Трябвало е да бъдеш по-предпазлив.
В тона на Ваден се долавяше искрено съжаление и в Уеър се породи надежда.
— Значи вината е моя. Остави я на мира.
Ваден отново поклати глава.
— Знаеш, че е невъзможно.
— Нищо подобно не зная. — Уеър сподави гнева си. — Добре, обещай ми поне, че няма да бързаш. Премисли нещата. Докато тя на практика е затворничка в Ел Сунан, опасност не съществува.
— Така е. — Ваден се замисли. — Докато остане в Ел Сунан.
— Естествено. Кемал ще свърши тази работа. В отговор на услугата се задължих да охранявам южната му граница.
Веждата на Ваден се повдигна нагоре.
— Договор с неверник?
— Щом като ми дава онова, което ми трябва? Не бива да се учудваш. Нима не гледате на мен като на езичник?
— Не се учудвам, тъй като неизбежно трябваше да стигнеш до това решение. Както вече казах, отчаянието променя човека. Не ти оставихме много отворени врати, нали? — Той замълча за миг. — За мен обаче най-интересното в случая е, че ти отвори тази врата едва когато се появи жената.
— Придаваш й прекомерно значение. Просто се чувствам отговорен за живота й. — Явно не можеше да убеди Ваден в истинността на думите си и затова стъпи на по-сигурна основа. — Тя ще остане в Ел Сунан. Там можеш да я държиш под око.
Ваден не изрече нито дума.
— В момента няма нужда да предприемаш каквото и да било.
Изражението на Ваден си остана непроницаемо. За какво ли си мислеше в този миг, по дяволите? Уеър отново подхвана разговора.
— Не съм й споменавал нищо. Нали каза, че ми вярваш?
Най-накрая Ваден махна с ръка.
— Така да е, ще се въздържам, докато сметна, че тя не представлява опасност. — Чертите на лицето му се разкривиха. — Защото Бог ми е свидетел, че наистина не ми се убиват жени.
Уеър изпита толкова голямо облекчение, че му се зави свят. Вече нищо не заплашваше Теа.
Противникът му присви очи и го изгледа продължително.
— Тя е много важна за теб, нали? Не биваше да се разгалваш дотолкова. Може пък да ми хрумне да използвам изкусителката за стръв.
— Не и ти! Не си толкова безскрупулен. — Уеър се усмихна широко. — Независимо от всичко ти си човек на честта.
— Що е чест? И двамата знаем отлично, че повечето хора определят това понятие според интереса си. — Престана да се усмихва. — С изключение на теб. Когато те видях за пръв път, реших, че и ти си като останалите. Груб, разюздан юначага, готов на всичко, само и само да се докопа до богатство. Направо ми се прииска наистина да си такъв. Така задачата ми щеше да е по-лека.
— Аз наистина бях такъв груб и разюздан мъжага. Правилата на ордена винаги са били голямо изпитание за мен.
— И все пак никога не би нарушил дадения обет, нали? Ти беше като въодушевено дете, което протяга ръце, за да притисне всички нас в прегръдката си. Ние всички бяхме твои братя. — Усмивката му бе изпълнена с ирония. — Почувствах се много объркан от факта, че ме включваш към най-близките си хора. Постоянно те отблъсквах от себе си, но ти също тъй постоянно се завръщаше. Накрая стигнах до прозрението, че е по-просто да бъда твой приятел, отколкото да продължавам тази безсмислена битка.
Уеър присви насмешливо устни.
— А знаеш ли аз какво си помислих в началото? Помислих си, че си любовник на някой могъщ монах или прелат, дори може би и на кардинал.
Очите на Ваден се разшириха от изумление.
— Сметнал си ме за мъжеложец, така ли?
— Не бе съвсем изключено, нали? Не можах да измисля друга причина, поради която тамплиерите ще нарушат железните си правила и ще те приемат в ордена. В очите на някой ревнив любовник храмът би бил най-сигурното място за теб, тъй като е известно, че в това отношение тамплиерите не са покварени. — Наклони леко глава. — А и ти бе такъв красавец, че всички ти обръщаха внимание.