— Благодаря ти. — В гласа на Ваден обаче не се долавяше никаква благодарност. — Аз не си падам по мъжете.
Устните на Уеър потръпнаха. Очевидно бе засегнал болното място на Ваден.
— Такова бе първото ми впечатление.
— Което те е довело до много глупав извод. — Ваден спря за миг, след което продължи сухо: — Но думите ти хвърлят съвсем нова светлина върху твоята настойчивост, с която желаеше да вляза в твоя кръг. Може би съм се заблуждавал относно същината на благосклонността ти към мен.
Както винаги Ваден успя да обърне острието към противника. Той никога не допускаше да остане в неизгодна позиция, едно от качествата му, което особено привличаше Уеър.
— Не, не си се заблуждавал — и роден брат не бих обичал както съм обичал теб — още в същия миг му се прииска да си отхапе езика. Триста дяволи, още малко и щеше да загука като бебенце. — Но по онова време аз бях още момче, което не можеше да преценява правилно нещата. Сега например вече не досаждам никому, ако не желае присъствието ми.
— Не съм казвал, че си бил досадник. — Още преди Уеър да успее да отговори, Ваден скочи на крака. — А сега ти пожелавам всичко най-добро. И не идвай отново с бяло знаме при мен. Защото следващия път няма да се съобразя с него. Ти все още си склонен погрешно да ме възприемаш като човек на честта, но тази заблуда може да ти донесе смърт. Защото тъкмо това е и моята цел!
— Някой ден сигурно ще я постигнеш. — Уеър протегна ръка напред и разбърка жарта с тоягата си. — Но ти е извънредно трудно да надвиеш себе си и да го сториш. През всичките тези години ти си имал премного възможности да ме убиеш. Знаеш, че веднаж дори преднамерено се изложих на прицела ти.
— Съществуваха важни причини да не те убивам.
— А освен това си и търпелив. — Той изгледа Ваден изпитателно. — Но не до безкрайност, нали? Често се питам какво ли си мислиш, когато седиш нощем край огъня.
По устните на Ваден се появи надменна усмивка.
— Не бива да се ласкаеш, че си ми единствената грижа. Вярно, че смъртта ти е моята първа и най-важна задача, но ако на Великия магистър му потрябва мечът ми, той го използва. Затова още утре поемам на път, за да участвам в битката за Акко.
— А какво правиш, когато отново се върнеш на своя пост тук?
— Медитирам. Вглъбявам се в писанията на мъдри люде. — Спря за миг. — И чакам.
— Не това е животът, който би си избрал сам, нали? Струва ми се, че би предпочел да побързаш и да приключиш с мисията си. Възможно ли е да те измъчват съмнения?
— Когато поема в дадена посока, не изпитвам съмнение. Имай го предвид, Уеър. Ти виждал ли си ме някога да се колебая?
— Не. Което обаче не значи, че не ти се е случвало никога.
Усмивката на Ваден угасна.
— В този случай не е възможно да изпитам колебание. Не мисли, че ще омекна само защото съм решил да отложа изпълнението на присъдата за по-благоприятен момент. И те предупреждавам, тази жена ще остане жива до мига, в който се превърне в опасност.
— Ти също няма да доживееш до следващия ден, ако разбера, че се е превърнала в опасност за теб.
— Ах, все още ли твърдиш, че за теб тя не представлява нищо особено и че те ръководи единствено отговорността? — Ваден поклати глава. — Може би се заблуждавам. Може би не аз ще те убия, може би тъкмо тази жена ще ти струва живота.
С тези думи той напусна осветения от огъня кръг и потъна безшумно в мрака.
Бог да ми е на помощ, направо съм полудял, помисли си Уеър. Бе длъжен да се изпълни с омраза и отмъстителност към този човек. Вярно, че някога бяха приятели, но дружбата им бе мъртва. Кога най-сетне ще забрави безсмислените спомени и ще се проникне от мисълта, че Ваден никога не хвърля приказките си на вятъра?
От този момент нататък за него Ваден се превръщаше в също такъв противник, какъвто бе и всеки друг тамплиер. Длъжен бе да потисне в себе си усещането за безвъзвратната загуба и да последва повелята на разума.
Светът сякаш опустя. Враждата с Ваден не го правеше по-самотен. Не, просто тя го притисна още по-силно. Много по-силно.
В продължение на половин година пленничество Кадар посети Теа и Селена четири пъти.
Първите два пъти тя отказа да го види. Третия път го прие само за да му съобщи, че копринените конци са на привършване. При четвъртото си посещение той реши, че най-сетне е дошло време да прояви повече упорство. Само че усилията му се натъкнаха на категоричен отпор.