— Е, как се чувства? — попита го Уеър веднага след като Кадар премина с коня си през вратите на Дундрагон.
— О, в превъзходно здраве и в отвратително настроение.
— Кемал добре ли се отнася с нея?
— Необичайно добре. Глези я направо като кралица. — Момъкът скочи от коня. — Той се стреми всячески да избегне какъвто и да било риск по отношение на легендарните й пръстчета.
Уеър смръщи чело.
— Какви ги приказваш?
— Убеден е, че тя притежава вълшебна сила.
— Звучи ми като някаква шега.
Устните на Кадар потръпнаха и той заобяснява сериозно:
— Никаква шега. Той вярва, че тя е в състояние да вплете магическа мощ в коприната си. Твърди още, че има и доказателство.
— Целият съм слух. Какво доказателство? — изръмжа Уеър.
Кадар свали ръкавиците от ръцете си и тръгна през двора.
— Знамето ти. Теа му го е дала. Сега Кемал твърди, че когато влезе в битка с това знаме, винаги излиза победител. Откакто я остави в Ел Сунан, той е имал шест сблъсъка с разбойници и шестте пъти е надделявал. Дори когато обстановката е била крайно неблагоприятна за него.
— Суеверен тъпак! — Уеър отново намръщи чело. — Значи му е дала моето знаме, така ли?
— Нали не си очаквал да ти го прати с най-добри пожелания?
— Не. — Уеър съзнаваше, че възмущението му е пресилено. Какво го засягаше някакво си бойно знаме, което дори не бе й виждал? Заболя го обаче от факта, че го е предала. Тя му даваше ясно да разбере, че чувствата й към него са угаснали. Това бе вече прекалено. — То беше мое.
— Да, но сега принадлежи на Кемал.
— Искам си го обратно!
— Обратно ли? Но ти никога не си го притежавал.
Уеър буквално изпадна в бяс.
— Да, но тя го уши за мен.
— Склонен ли си да се откажеш от сигурното убежище за Теа и да влезеш в битка с Кемал заради знамето? Уверявам те, че няма да ти върне талисмана си без бой.
Естествено, той, Уеър, нямаше да предизвика подобен сблъсък.
— Така е, но въпреки всичко си го искам обратно.
— Почакай да загуби няколко битки и „магията“ да се окаже илюзорна. После ще ида при него с подаръци, ще го засиля със сладки слова и ти ще си получиш знамето.
— Ти видя ли го?
Кадар поклати глава.
— Той го вади само когато тръгва на бой. През останалото време го съхранява в личната си ракла заедно с доспехите. — Поклати още няколко пъти глава, отгатвайки в каква насока се движат мислите на Уеър. — И няма да го открадна. Може и да съм даровит крадец, но няма да излагам на опасност изключително красивата си глава, за да ти доставя желания предмет. Почакай, докато птичето отлети от рамото на Кемал.
Уеър не можеше да не се съгласи с приятеля си. Вярно, че Кемал бе в състояние да защищава крепост срещу обсада, но му липсваха качества на голям военачалник. Уеър сключи лесно споразумението си с него, тъй като пораженията на Кемал нямаха край и шейхът се боеше от порицанието на Саладин.
Уеър желаеше знамето. Начаса. То му принадлежеше. Както и тя.
Милостиви Боже, какво ставаше с него? Не можеше да има самата Теа и затова желаеше да притежава знамето, бе склонен заради него да застраши дори и нейния живот. Та това парче коприна все пак не бе Теа и само щеше да му навява горчиви спомени.
Не, спомените бяха сладки. Теа нощем, до него в леглото. Теа в сиянието на пламъците, смръщила чело над шахматните фигури. Теа полива дръвчетата, а слънцето сияе в косите й…
— Уеър?
Той се обърна и срещна укорителния поглед на Кадар. Я престани да чезнеш от любов като някой невръстен юноша, наруга се наум. Сантименталността нямаше да спаси живота й.
— Да не говорим за знамето. Не ми трябва.
— Сериозно ли говориш?
— Напълно. — Внезапно се досети за нещо. — Не, почакай. Когато Кемал започне отново да търпи поражения, суетността ще му изиграе зла шега. Той положително ще прехвърли вината върху знамето. И тогава ние се намесваме, тъй като той неизбежно ще го свърже с Теа. Ще ги посещаваш всеки месец и ще наблюдаваш обстановката.
— За мен тези разходки не са дреболия. В сравнение с приема, който ми се оказва от двете сестри, старецът от планината и неговите асасини са направо образец за гостоприемство. — Той въздъхна. — Ще се наложи да използвам целия си чар и разум, за да накарам Теа и Селена отново да ме приемат. Извънредно мъчително начинание, ще знаеш.
Уеър се усмихна цинично.
— А аз през това време ще подтичвам наляво-надясно и ще пазя границата на Кемал.
— Щастлив съм да чуя, че осъзнаваш колко различни трудности имаме да преодоляваме. — Кадар се замисли с намръщено чело — внезапно лицето му просия в усмивка. — Ах, хрумна ми нещо… ще им занеса подарък.