— Ще бъда извънредно доволен, ако ми извезеш още едно знаме — оповести Кемал.
Теа вдигна поглед от туниката, над която се бе привела.
— Наистина ли?
Кемал смръщи чело и затвори вратата зад себе си.
— Защо само се хабиш с тези дрехи? Трябва да създаваш знамена.
— Само воините се нуждаят от знамена.
— Аз съм точно такъв.
— Да, но не сте ми любовник.
— Е, да. — Той се усмихна ласкателно. — Но лорд Уеър е мой голям приятел. Той ще ти нареди да ме послушаш.
Теа прокара златната шипка през коприната.
— Ще помисля.
— За робиня си доста високомерна — рече той недоволно.
— Вече ви дадох едно знаме. Не ви ли харесва? — Знаеше предварително отговора — бе дочула какво си шушукат евнусите и жените от харема. Първоначално не й го побираше умът: Как е възможно някой да вярва на подобни безсмислици? Постепенно обаче стигна до решението да се възползва от глупостта на Кемал. — Отлична работа, нали?
— Наистина е много хубаво и затова искам още едно.
— Необходими са много време и много усилия, за да се създаде бойно знаме с подобно въздействие. — Тя се усмихна. — Чувам, че ви носи късмет. Изобщо не се учудвам.
— Искам да подаря едно и на Саладин.
— За да ви погледне милостиво, нали? Умно! — Тя се престори, че разсъждава напрегнато. — Да, но може би на лорд Уеър няма да се понрави, ако направя знаме, което да носи късмет на Саладин. Все пак лорд Уеър е рицар — християнин, нали?
— Той е отхвърлен от своите.
— Но пъпът му е хвърлен при тамплиерите. — Теа въздъхна тежко. — Не, боя се, че е много рисковано.
— Той те цени високо и няма да те напердаши.
— Не знам, не знам… Вие как бихте постъпили с някоя робиня, която действа на своя глава зад гърба ви?
Въпросът й бе направо безсрамен. Много добре знаеше как се отнася с жените от харема. Само ден по-рано бе наредил да нашибат с камшик до безсъзнание едно младо момиче, защото го ядосало по някакъв начин.
— Няма да му кажа, повярвай ми.
— Моите знамена говорят на свой собствен език. — Тя направи кратка пауза. — Но ако все пак се почувствам в пълна сигурност, може и да ме склоните да изработя такъв подарък.
Лицето му се оживи от внезапно обзелото го ревностно усърдие.
— Казах ти. Няма да научи нищо.
— Може би… ако не знае къде се намирам… — Тя прокара дребен бод. — Ако например ме освободите и ме изпратите…
— Аз съм човек на честта и спазвам договорите.
— Дори и ако се появят изгледи да се настаните от дясната страна на Саладин ли?
Той замълча за миг.
— В последните месеци лорд Уеър охраняваше много добре границите ми.
— Да, но въпросът е дали той ви е нужен. Както чувам, вие сте спечелил множество схватки със собствени сили.
Той побърза наново да я увери, че е човек на честта.
— Саладин е ваш сюзерен. — Теа вдигна поглед към лицето му. — Кажете, достойно ли е да не споделите успеха си с него?
В изражението на Кемал се появи колебание. Нима бе успяла да го придума?
— Саладин побеждава и без моята намеса. В сравнение с него кръстоносците са едно нищо… — Той прехапа долната си устна. — Ако приемеше помощта ми, може би нещата щяха да стоят съвсем другояче… но той явно не се нуждае от мен. — Внезапно се обърна ядовито към нея. — А ти си доста зла жена, щом като желаеш да ме въведеш в изкушение.
При тези думи тя го дари с усмивка.
— Просто потърсих някакъв начин да ви дам онова, което искате от мен. Измислете сам нещо. — Отново сведе поглед към туниката. — Но не се бавете. Бойното знаме не е нещо, което се създава за ден-два. Може междувременно лорд Уеър да се завърне тук и да поиска да ме прибере.
— Сключили сме договор… за по-дълъг период от време. — До слуха й достигнаха отдалечаващите се стъпки на Кемал. — Ние и двамата сме мъже на честа.
Зад него вратата хлопна в ключалката.
— Ти го ядоса… — Селена се появи откъм съседната стая. — Мислиш ли наистина, че ще приеме предложението ти?
— Ти подслушва ли ни?
Селена кимна.
— Значи вярно е, което говорят жените. Той наистина си мисли, че има някаква магия. — Момичето се намести на възглавниците до Теа и се усмихна широко. — Защо никога не си ми казвала, че можеш да везеш знамена с вълшебна сила?
— Смей се ти, глупостта му обаче може да ни помогне да се измъкнем от тази крепост. — Теа се замисли. — Обаче е голям инат. Ще мине доста време, докато го склоня.
— А ако победите му секнат?
— В такъв случай ще му внуша, че вълшебството действа само за определен брой битки, след което трябва да се изработи ново знаме. — Тя направи гримаса. — Надявам се да ми повярва.
Селена я изгледа удивена.