— Сериозно си мислила по въпроса.
Теа кимна.
— От мига, в който слуховете от харема стигнаха до ушите ми. — Скоро след пристигането си в Ел Сунан тя установи, че бягството от крепостта е трудно и дори невъзможно. Всички стражи бяха верни на господаря си, зидовете бяха високи, а освен това какво щяха да правят, ако бягството наистина успееше? Самата тя можеше да поеме такъв риск, но Селена… Не, по-добре Кемал да уреди бягството й. Но не биваше да издава на Селена опасенията си, тъй като щеше да събуди нейната съпротива. — Трябва да се въоръжим с търпение. Ако обаче Кемал склони да ни пусне, ще трябва да вземем с нас всичко, което сме създали.
Селена посегна към платното, което везеше.
— Е, в такъв случай трябва да проявим търпение. На този надут глупак няма да оставя и парченце от нашата коприна.
— Моля ви, полага ми се поне една усмивчица — произнесе Кадар, пристъпвайки в стаята на Теа една седмица по-късно. — Идвам с драгоценни дарове.
— Взимай си даровете обратно. — Теа го изгледа с отровен поглед. — Хайде, изчезвай!
— Кълна се в рая, че ще бъдете възхитени от подаръците. — Той отстъпи встрани с елегантен жест. — Е, сгрешил ли съм?
— Сгрешил си, че си ни довел тук.
— Ясмин?
Теа се спусна напред, но внезапно се закова на място. Може би това беше някаква уловка?
— Какво правиш тук?
— То е от ясно по-ясно. — Наметката се плъзна от раменете на жената. — Не сте в Дамаск, значи с Таса трябваше да дойдем в Ел Сунан.
— Тук не ми харесва. — Таса я последва и се огледа пренебрежително. — По-добре да бях останала в Дундрагон.
— Шшт! Не виждаш по-далеч от носа си — сряза я Ясмин.
— Това място не е по-добро от харем. Досега поне са ми плащали, когато съм предлагала тялото си.
— Не е харем — обади се Кадар. — Давам думата си, че тук ще се отнасят към вас с уважение!
Ясмин изгледа Таса с блеснал поглед.
— Не ти ли казвах, а?
— Какво означава това, Кадар? — попита Теа.
— Помислих си, че ще ти е приятно Ясмин да е до теб. Не се ли радваш, че я виждаш?
Теа наистина се зарадва много. До този миг не си даваше сметка колко й липсва Ясмин.
— Радвам се, само че заради мен вие я превръщате в пленница.
— Не е пленница — може да си тръгне, когато поиска. Една нейна дума и я връщам в Дундрагон.
— Няма да я чуете тази дума от мен — обърне се Ясмин към Теа. — Много още имаме да учим от вас. Ако вие сте тук, а ние в Дундрагон, нищо няма да стане. — Тя побутна Таса. — Така, а сега й кажи, че се радваш, задето си тук и че ще работиш усърдно.
— Не ми е приятно, че съм тук — отвърна Таса, — но ще работя усилено. Нямам друг избор — добави тя с нежелание.
— Както виждаш, Теа, всичко се урежда прекрасно — зачурулика Кадар. — Ще имаш приятна компания и помощнички във везмото. А сега би могла наистина мъ-ъ-ничко да ми благодариш.
Тя го погледна изумена. Наистина ли този човек си въобразяваше, че е забравила ролята, която изигра в цялата тази срамна измама?
— Няма ли? — Явно бе прочел мислите от лицето й. — Надявам се, знаеш, че каквото и да съм сторил, било е единствено за твое добро. Много ще се радвам, ако ми простиш. — Лицето му се изкриви. — А освен това и гостуването ми тук ще стане по-приятно.
— Не ти прощавам!
— Поне можеш да се държиш така, сякаш си ми простила. И това е нещо — заумилква се той. — А после един ден това „сякаш“ ще отпадне от само себе си.
Теа го загледа втренчено, докато се стараеше да я оплете в сръчно изтъканите мрежи на словесното си изкуство. Само че тя не желаеше да отстъпи без бой. Кадар бе длъжен да се противопостави на Уеър, а не да става негов съучастник в измамата.
Тя съзнаваше много добре, че никой, дори и Кадар, не би могъл да отклони Уеър от неговото намерение. Колкото и енергично и да се противопоставя. А и Кадар е вярвал, че Уеър ще стори най-правилното за тяхната безопасност. Неприязънта й към него сякаш поотслабна, но все пак не биваше да се признае веднага за победена.
— Не е изключено да се опитам да се престоря „сякаш“… — Тя се усмихна кисело. — Стига да успееш да убедиш Селена, че си ни мислил само доброто.
Той въздъхна тежко.
— Значи без помощ от твоя страна да се изправя на битка срещу този змей, сестра ти, така ли? Надявах се, че ще кажеш поне една добра дума в моя защита.
— А защо да го правя? Ти си този, който моли за прошка. Ще я откриеш в градината. Всеки следобед я изпращам да си почине и да поиграе, но тя предпочита да се занимава с дърветата. — Знаеше, че в крайна сметка чарът на Кадар ще надделее. Отначало обаче Селена щеше хубавичко да го поразиграе, нещо, което този мошеник напълно заслужаваше. Тя се обърна към Ясмин: