— Ела, ще ти покажа къде можеш да спиш. Стаята е хубава, с изглед към градината. Впрочем, казах ли ти вече колко се радвам, че те виждам отново?
Чувството, което изпитваше, надхвърляше обикновеното задоволство. В лицето на двете новопристигнали тя печелеше съюзнички в този благоуханен затвор, усещането й за безпомощност сякаш мъничко отслабна. Нещата вече се свеждаха до следното: да чака, да се труди, да се въоръжи с търпение. После щяха отново да извоюват свободата си. А преди това можеше по своя воля да направлява света, в който я затвори Уеър. Трябваше по-рано да осъзнае, че човек може да изгради властта си, като се съобразява с желанията на своя неприятел. Защото притежаваше нещо, което Кемал желаеше, и можеше да му размахва това нещо под носа, докато подкопае замисъла на Уеър. Защото той я затвори за дълго на това място против волята й, факт, с който нямаше да се примири никога.
Тя щеше да завземе властта в Ел Сунан.
Глава дванадесета
Осемнадесет месеца по-късно
10-ти юни, 1191-ва година
Ел Сунан
Кадар погледна с въздишка към короната на черничевото дърво.
— Истинска трагедия е, че се налага тези прекрасни дървета да търпят нашествието на толкова много вредители. Никак, ама никак не съм възхитен от твоите гъсеници, скъпа Теа.
— Те не са вредители. Та нали всяко живо същество трябва да се храни с нещо? А красивата копринена туника, която ти подарих… от нея се възхищаваш, нали? — Тя направи гримаса. — Доколкото си спомням, ти направо ме обсади и накрая ме принуди да ти я дам.
— От станалото имаме полза и двамата. Обичам красивите дрехи!
— Чудесно, но какво печеля аз?
— О, ще имаш възможността да ми се любуваш! Защото едва ли съществува друг мъж на този свят, който може толкова добре да подчертае достойнствата на твоето произведение. — Той замълча за миг. — Освен Уеър, разбира се. Той би изглеждал великолепно в някоя от твоите одежди.
Нагла лъжа, помисли си Теа. И двамата с Кадар съзнаваха, че никой не забелязва на дрехите на Уеър — прекалено силно бе излъчването на самия Уеър. А освен това, откакто бе пристигнал предната вечер, младежът споменаваше Уеър вече за трети път. Очевидно целеше нещо, но тя не възнамеряваше да го насърчава. Той бе наясно, че самата тя никога няма да започне разговор за Уеър. Теа смени темата.
— Не след дълго ще трябва да събираме пашкулите.
— Да знаеш само колко се радвам, че дърветата в Дундрагон не се използват по този начин. Тази година разцъфтяха всички, беше великолепно. Естествено, Уеър няма възможност да оцени достойнствата им. От един месец не е в Дундрагон. На границата не е спокойно, тъй като се носят слухове, че скоро ще пристигне крал Ричард, за да подкрепи Филип Френски в обсадата на Акко. Размирните шейхове се възползват от обстановката и стават все по-нагли, разчитайки, че Саладин ще призове Кемал на бой. — Кадар се усмихна иронично. — Непобедимият пълководец може да се окаже неоценим в отбраната на град, изпаднал в толкова тежко положение, нали? Бойната слава на Кемал е стигнала чак до Йерусалим.
— Нима е възможно?
— Ти най-добре знаеш. Обзалагам се, че ти е известно всяко послание, което си разменят Кемал и Саладин.
Тя го изгледа с невинно изражение на лицето.
— Откъде мога да науча подобни неща? Аз съм само една покорна робиня.
— Да, но на особена почит. Имаш правото да се движиш из цялата крепост. Двете със Селена разполагате дори с благородни коне, макар Кемал да смята, че мястото на жените е в харема.
— Движението е здравословно. Болните жени не вършат работа.
— Освен това конете предлагат и възможности за бягство, нали?
— На Кемал не му минава и през ум, че можем да избягаме. Той смята, че тук ми харесва.
— Значи е по-глупав, отколкото си мислех. Да, за ума му може да се съди и по начина, по който изпълнява всичките ти желания.
С изключение на едно. По този въпрос Кемал се оказа извънредно неотстъпчив. Но ако обстановката в и около Акко наистина бе толкова отчайваща, както се говореше, то целта ставаше все по-постижима.
— Нима изпълнението на желанията ми не представляваше част от споразумението между Уеър и Кемал?
— Не и в такава степен. — Кадар помълча. — Играеш много опасна игра, щом като се стараеш да му внушиш, че знамето е причина за бойните му успехи. Бездруго е невероятно, че от толкова време жъне победи. Достатъчно е обаче да претърпи едно-единствено поражение и той ще се обърне против теб. Знаеш, че вещиците ги горят, нали?
— Щом се налага, ще поема този риск. — В погледа й не се четеше никакъв страх. — Това не те засяга, Кадар.