Арнет Лем
Годежът
ПЪРВА ГЛАВА
„По общо съгласие беше решено, че господата, които влизат преди дамите в балната зала, демонстрират лоши обноски.“
Кроеше се нещо лошо.
Като се опитваше да запази спокойствие, лейди Марджъри Ентуисъл слушаше с престорен интерес разговора между Фредерик, принца на Уелс, и Боу Неш, градоначалника, наричан от всички „краля“ на Бат. Но погледът й се отклони от събеседниците й и се спря на известния с неприятните си вести уелсец, който си проправяше път през изпълнената с хора Зала за пиене на минерална вода.
„О, мили боже, пак ли татко с неговите интриги?“ — изплаши се Марджъри.
— Зле ли ти стана, скъпа? — попита я Боу.
Увисналата му двойна брадичка се набръчка, а в думите му се прокрадна тревога. Подобно изражение не му отиваше, защото Боу Неш беше човек, създаден за веселие.
— Разбира се, че не — излъга тя, поглеждайки към вратата. Дали не беше дошъл най-после баща й?
— Струва ми се, че това е Мегрет — каза Боу, като гледаше с присвити очи към тълпата.
— Мегрет ли? — учуди се принцът, а дребната му глава се разклати на тънката шия и около него се вдигна облак от пудра за перуки. — Човекът е позакъснял. Кой е той?
Замаяна от тревожно очакване, Марджъри промълви:
— Майлоу Мегрет е пратеникът на баща ми.
— Канен ли е?
Като прие ролята на местен монарх, Боу Неш се изправи и запретна ръкавите на богато бродираната си горна дреха.
— Едва ли, сър. Мегрет никога не е бил канен в Бат, защото винаги носи лоши новини.
— Тази вечер няма да има лоши вести — заяви принцът. — Аз заповядвам — той кимна царствено с глава и получи одобрителен шепот от тълпата.
Марджъри прехапа устни. Дори забраната на английския престолонаследник не би могла да осуети плановете на баща й. Тя стисна кристалната си чаша, докато острите ръбове на изрязаното стъкло оставиха резки върху дланта й. Познатото бълбукане на фонтана отекваше от другата страна на каменните стени. Пратеникът като че ли пътуваше в развълнувано море от драпирани поли и бухнали от подплънки ръкави. След него благородниците, които бяха изпълнили залата, замълчаха.
Мегрет, с позагрубели от вятъра страни и надигащи се от ускореното дишане гърди, спря на няколко крачки от Марджъри. С величествен замах той свали покритата си с пера шапка и се поклони на принц Фредерик.
— Ваше Кралско височество!
— Никакви лоши вести на тържеството по случай Нашия рожден ден, Мегрет — каза той. — Забранили сме това!
Сепнат, Мегрет изви глава към Марджъри. Тя забеляза лекия синкав оттенък около устните му и реши, че само някаква голяма неприятност го е накарала да премине Ламанша посред зима.
Той направи по-лек реверанс на Боу Неш.
— С ваше позволение, сър.
Боу промърмори:
— Ако наистина се налага.
Майлоу, със завързан с панделка пергамент в подутата си от студа ръка, коленичи в краката на Марджъри.
— Лейди Марджъри — каза той с тракащи от студ зъби, — предавам ви горещите и искрени поздрави на баща ви, който най-смирено се моли за вашето дълговечно добро здраве и благосклонна съдба.
Сърцето й заби неудържимо. Всичките му противни мисии бяха започвали с фалшиви благопожелания. Ако подозренията й се оправдаеха, сегашната вест също щеше да завърши с убийствено унижение. А ако Мегрет беше тук по безобиден повод? Ако баща й просто оповестяваше пристигането си в Англия? Дали Боу Неш можеше да се сети за него в средата на най-суровата зима? Не. Нейният обичащ удобствата баща не би се размърдал, за да премине Ламанша в такова време.
Мегрет се изправи с извинителна усмивка, която предвещаваше беда. Марджъри изпита непреодолимо желание да разбие чашата си в стената и да напусне демонстративно залата. Но тя беше свикнала с униженията. Независимо какво беше скроил баща й, тя нямаше да пожертва гордостта си или средствата си за препитание заради неговото погрешно разбирано чувство за бащински дълг. Пратеникът се обърна към принца:
— С ваше позволение, сър, бих прочел едно съобщение от бащата на лейди Марджъри.
Жадна за клюки, тълпата се сгъсти още повече.
— Ваша милост — каза Марджъри, като полагаше усилия да запази гласа си равен, — не бих си позволила да ви безпокоя с травиалностите на един експатриран, чийто крак не е стъпвал в Англия от двадесет години.
Тя се молеше той да се съгласи с нея, но за нейно учудване принцът махна царствено с ръка и каза:
— Настроението ми позволява да бъда благосклонен, но свършвай бързо с това, независимо кой си.
Мегрет се изкашля и разгъна пергамента.