Марджъри намери убежище в успокояващите прегръдки на Роуина, както се случваше всяка сутрин през последните десет години. Тя долови познатия аромат на рози.
— Добре ли спа?
— Доколкото може да спи добре една вдовица на херцог с чиста съвест и празно ковчеже. А ти?
Като се пребори с чувството за вина, Марджъри отговори:
— Чудесно.
— Разкажи ми как мина тържеството.
Марджъри погали разсеяно териера. Тя изгаряше от желание да изрече болезнената истина, но все още не се решаваше.
— Беше великолепно, както винаги, но времето и… ъ-ъ… някои други неща ни попречиха да се доберем до Кралския площад и да осветим обелиска на принца.
— Какви други неща? Какво направи Фредерик? Ядоса ли се?
Като се зарече да подбира думите си по-внимателно, Марджъри каза:
— Принцът не направи нищо, но и не се разсърди, че не видя монумента.
— Естествено, че не се е разсърдил. Фредерик притежава десетина подобни фантастични забележителни неща, издигнати в негова чест. Той ще бъде поласкан отново, преди да си замине, можеш да бъдеш сигурна в това, и ще подари на Боу още една от онези безвкусни кутийки за емфие — тя смръщи нос. — Отвратителен навик!
— Ти му повтаряш това толкова често. Може би ще те послуша някой ден и ще престане да смърка емфие.
— Мъжете не слушат жените, дете. А сега ми кажи кой беше там снощи. Госпожа Сърли добре ли се държа?
— През повечето време да, докато не пресуши чашата си с бренди и не обвини Боу, че е развратник.
Роуина зяпна учудено.
— Не може да бъде. Какво й отговори той?
— Защити се дипломатично, разбира се — Марджъри се усмихна, като си спомни за инцидента, който беше най-забавният момент от вечерта. — Каза, че мъж, който има една любовница, може да се нарече развратник толкова, колкото може да се нарече търговец на сирене човек, притежаващ една буца.
Силният смях на баба й огласи стаята.
— Какъв хитрец — измърмори тя. — Нашият Боу си го бива да разменя реплики. Стани. Аз ще седна на тоалетната масичка, а ти ще ми сплетеш косата, докато ми разказваш останалото.
Роуина преметна здравия си крак върху леглото с умело движение, което беше тренирано и усъвършенствано след злополуката преди пет години. Марджъри протегна ръка към сакатия й крак, но Роуина я шляпна по китката.
— Махни тази изнежена ръка — сряза я баба й. — Сама ще се справя, благодаря.
Марджъри преливаше от нежност към нея, но знаеше, че е по-добре да не спори. Като хвана по една тояжка в двете си ръце, Роуина се изправи бавно. Ръстът й беше почти като на Марджъри. Възрастната жена се закрепи, а после закрачи бавно и мъчително през стаята. Веднага щом седна, тя подаде четка на Марджъри.
— Никакви фантастични фризури днес. Нямам търпение да отидем в минералната баня.
— Мисля, че ще промениш решението си веднага да отидем там.
В момента, в който изрече тази думи, Марджъри съжали за тях, защото целият град със сигурност щеше да говори за нея и Блейк Честърфийлд.
— Ти криеш нещо. Какво е то?
Марджъри започна съсредоточено да движи четката.
— Отново татко с неговите номера.
— Какво е направил сега? — присмя й се Роуина. — Да не е заплашил Бат с война, ако не изтичаш до Кале и не се омъжиш за последния, избран от него, мъж?
Марджъри посегна към връзка зелени панделки, чиито цвят силно напомняше за очите на Блейк Честърфийлд. Смутена от асоциацията, тя я захвърли.
— Не носи тези панделки днес.
— Какво е направил баща ти, дете?
Марджъри остави четката и започна да разделя косата на кичури.
— Сгоди ме за пореден път.
— Какъв мошеник! — процеди Роуина. — Още не си е научил урока. Заклевам се в гроба на дядо ти, че ще…
— Успокой се — каза Марджъри, като с тези думи се обръщаше едновременно и към себе си, и към баба си.
— Ако баща ти беше толкова кадърен при избирането на съпрузи, колкото и на комар, щеше да бъдеш омъжена на шестнадесет години като мен.
Тя се завъртя на стола и погледите им се срещнаха.
— Не ти трябва някой елементарен мъж от колониите или някой незначителен обеднял лорд, достатъчно отчаян и глупав, станал жертва на баща ти. Кой е той?
Въпреки че баба й никога нямаше да я нарани съзнателно, тя се почувства обидена от намека, че само един отчаян глупак би се оженил за нея. Осъзна, че трябваше да представи ситуацията откъм веселата й страна.
— Няма да ти кажа. Трябва да отгатнеш сама.
Очите на Роуина светнаха като на дете, очакващо желиран сладкиш.
— А каква ще е наградата?
Марджъри се възхити от себе си.
— Наградата е десет хиляди лири.