— Все още ли ми се сърдиш заради тази вечер?
Гласът на Блейк сякаш взриви меланхолията й. Марджъри спря толкова рязко, че почти загуби равновесие. Сега можеше да се прости и с малкото гордост, която беше спасила.
Потопи се до шията и присви очи. Единственият фенер на стената зад нея процеждаше съвсем слаба светлина. Не можеше да го види. Различаваше единствено една огромна, зловеща сянка.
— Имаш грешка. Не се ядосах ни най-малко.
Силен смях огласи залата.
— Беше вбесена като лишена от зестра булка пред прага на бащиния си дом.
Непринуденото сравнение разпали гнева й.
— Ти си нагъл като невеж благородник, който си въобразява, че може да чете мислите на една дама.
С ужасяваща яснота чу шума от свалянето на дрехите му. Не беше възможно да я желае, не и след държанието му тази вечер.
— Какво си мислиш, че правиш?
— При първата ни среща направих грешката да ти намекна, че си тъпа — каза той така, сякаш обсъждаше кое имение да навести. — Невеж благородник, така ли? Някои неща ги научавам много бързо — после добави тихо: — Знаеш съвсем точно какво правя.
Страхът накара коленете й да омекнат като желе. Не можеше да му се отдаде, не тук, не сега, не и с почти разголената си душа!
— Някой ще те види.
— Няма шанс.
— Пег е тук.
— Не, не е. Платих й една гвинея и я изпратих рано вкъщи.
Самонадеяността му я раздразни.
— Искам да бъда сама.
— Хайде, управителке на пощенската станция, признай си, че ревнуваше и аз ще ти простя това, че ме пренебрегваше през цялата вечер.
— Ни най-малко не ме интересува прошката ти. Всъщност смятам, че вечерта мина много добре — тя почти приглуши лъжливите си думи.
— Ако можеш да наречеш една кавга успех, може да се наложи отново да се върна към думите си, че си тъпа.
— Ти предизвика тази неприятност.
Чу го да плясва във водата, но не се оттегли. Когато се изправи пред нея, той щеше да се перчи като паун, но тя беше прекалено ядосана, за да му обръща внимание.
— Продължавай да говориш — каза той. — Не мога да разбера къде си.
Тя слепи устните си по-здраво от печата върху кралските разпоредби. Той щеше да я намери, но нямаше да го улеснява. Издърпа една фуркета от косата си и я хвърли срещу най-отдалечената стена. Когато го чу да се насочва към този край на басейна, потисна смеха си. Продължи да го изпраща в погрешни посоки и почти остана без фуркети. След миг мъглата изчезна и той се изправи пред нея. Златният му медальон улови светлината на фенера. Очите му също просветнаха, но от интереса, с който я оглеждаше. Загледа се в раменете й.
— Надявах се, че ще облечеш робата. Червеният цвят е най-подходящ за теб. Не, като помисля още веднъж — той погледна статуята на Аполон, — предпочитам те гола.
Нямаше да му благодари за красноречивия комплимент и да отговори на претенциите му дори и за пет пощенски файтона заедно с всички коне в Англия.
— Какво искаш?
— Искам — каза той меко — да разбера защо се сърдиш, след като направих всичко, което отговаряше на твоите желания.
Тя се държеше така, че заслужаваше този проблем да бъде засегнат.
— Не се сърдя, а се притеснявам заради теб.
Кожата му придоби зеленикав оттенък, сякаш се беше разболял от морска болест.
— Защо?
— Защото стана за смях тази вечер.
— Ясно — той се отпусна по гръб. — Тогава бъди така любезна, моля те, и ми кажи кое от моите прегрешения те смути. Това ли, че търпеливо наблюдавах как танцуваше всички менуети с Джейми Маккензи?
— Сега ти се държиш глупаво.
— А, така ли? Да не би случайно да си се притеснила от това, че танцувах с други жени? Или от това, че играх вист и загубих от Ралф Алън, или че придружих Джулиана Пепджой на вечерята?
Марджъри наистина се беше разтревожила, че цялата вечер той танцува с други жени. Всичките му партньорки бяха червенокоси. Навярно скърбеше за загубата на последната си любовница.
— След като знаеш прегрешенията си така добре, защо искаш мнението ми?
— Кажи ми с какво те разтревожих?
— Не биваше да танцуваш на видно място с онази червенокоса кръчмарска проститутка.
Той се гмурна под водата, а после излезе на повърхността и разтърси глава.
— Ревнуваш ли?
— Разбира се, че не, но докато хората си мислят, че сме сгодени, постъпките ти ме засягат.
— Правилно — отговори той. — Точно толкова, колкото ме засягат и твоите. Не биваше да танцуваш през цялата вечер с херцога на Сифорт.
— Остави херцога на мира. Говорехме за кръчмарската проститутка.