Той обърна дланите си нагоре.
— Откъде да знам, че сервира в „Белият елен“? По-добре е да те попитам ти откъде знаеш?
— Личи й, и освен това получава писма. А ти не ме гледай с този свиреп поглед.
Той загреба вода в шепите си и хвърли насреща й.
— Престани — изпъшка тя.
— Не си отговорила на въпроса ми. Според правилата на Неш аристокрацията не трябва да се дели от простолюдието.
— Да не се дели ли? — процеди през зъби тя. — Та вие бяхте единствената танцуваща двойка. Предполагам, не си бил толкова омаян от чара й, че да не забележиш какво става наоколо. Никой друг не танцуваше тогава.
— Не ме е омаяла ни най-малко и не знаех, че танцът нарушава някое от правилата на Неш. Толкова са много за запомняне.
Тя сви ръцете си в юмруци.
— Тогава трябва да четеш всички, а не само тези, които са в твоя полза.
Той се извърна настрани, а челюстта му се стегна и стана твърда като камък. Очите му отново отразиха светлината на фенера.
— Малко хора спазваха правилата му. Ти самата беше един от нарушителите.
— Аз се ползвам със специални привилегии, но не танцувам с долепена буза и нос, а и никой друг не го прави.
Той повдигна вежди.
— Не правиш на въпрос това, че херцогът на Сифорт цяла вечер говореше в разстоянието между гърдите ти.
— Какво можеше да направи, като е по-нисък от мен? Проявих любезност към него, нищо повече.
— Защо тогава имам чувството, че нарочно го обсипа с внимание?
Той добре беше разбрал преструвките й, но въпреки това никога нямаше да знае истината със сигурност.
— Джейми Маккензи е един много забавен компаньон, а останалото си го въобразяваш.
— Не съм си въобразил, че танцуваше бързия шотландски танц с него, който, трябва да добавя, непрекъснато ми отказваше под предлог, че не си знаела стъпките му.
Къде беше научила танца, си беше нейна работа. Тя се загледа в невиждащите очи на Минерва.
— Той ми предложи да ме научи и аз се научих.
— Мисля, че трябва да му благодаря.
— Това би било необикновено великодушие от твоя страна, но не си прави труда, защото вече му благодарих.
— Като му позволи да те придружи на вечерята ли?
— Ти беше зает с Джулиана.
— Неш го нямаше и считах за редно да се погрижа да има придружител. Ако не си беше тръгнала нацупена, щях да придружа и двете ви.
— Не съм си тръгнала нацупена и това, че ме смяташ способна да играя в такава сантиментална мелодрама, ме засяга.
— Мелодрама ли? Вечерята беше истински фарс.
— Ти започна този долен фарс, като предизвика Маккензи да прониже ябълка с ножа си.
— Откъде можех да знам, че той ще се откаже от истинския плод и ще се насочи към декорациите на перуката на госпожа Сърли?
— Знаел си — негодуваше тя, — защото той е от шумните ти приятели.
— Е, предполагам, че е трябвало да ти кажа, че се познаваме.
Тя усети чувство на вина, но го потисна.
— Познавате се? Това е меко казано. Той си призна, че сте си поделяли жени.
— Джейми е постъпил нечестно.
— Както и ти — сряза го тя. — Ако съществуваха и най-малките скрупули в твоето деспотично сърце, щеше да му кажеш, че сме сгодени. Тогава нямаше да си губя времето да предизвиквам ревността ти.
Той трепна.
— Чувствам се поласкан, но все още съм в немилост, струва ми се.
— Наистина си в немилост. Чух достатъчно истории за твоите любовни лудории, за да те държа в унизително положение през следващите десет години, Блейк Честърфийлд. Особено ми се понрави историята, когато си се зарекъл, че няма да се ожениш преди четиридесетата си година, а когато решиш да се обремениш със съпруга, ще избереш петнадесетгодишно дете, за да можеш да го обучиш да ти бъде робиня в любовта — горчивината я накара да добави: — Сигурна съм, че си бил неутешим, когато баща ми ти е казал, че съм на двадесет и четири.
— Ясно — каза той и потърка брадата си.
Защо си беше помислила, че може да научи тайната му или да го предизвика да й разкрие чувствата си към нея? Тя никога не е била добра в преструвките. Всичко, в което беше имала успех, е да забие клин помежду им.
— Какво ти е ясно?
— Един много интересен твой аспект към нашите отношения.
Изпита желание да изчезне под водата и да избяга вкъщи. Ако продължаваше да вижда какво става вътре в нея, щеше да каже или да направи нещо, за което да съжалява.
— Нямам никаква представа за какво говориш.
— Значи си се опитвала да ме накараш да ревнувам.
Гордостта й нямаше да позволи да се огъне.
— Значи — изимитира го тя — на тебе ти беше все едно.
— Не е вярно.
— Ти отиде да играеш вист.
— Катастрофалните вечери ми действат по този начин — каза той и протегна ръка към нея.