Тя се дръпна и плисна вода в лицето му.
— Колко ужасно! Имаш съчувствието ми.
— Не ми е нужно твоето съчувствие — той я придърпа към гърдите си и я прегърна пламенно. — Беше ми неприятно да те гледам в ръцете на Джейми. Всеки път, когато ти говореше, ми идваше да му размажа физиономията. Искаше ми се да те измъкна и да те запазя за себе си.
Това изявление я изпълни с надежда.
— Защо? — попита тя и затаи дъх.
Той целуна шията й, страните й и затворените й очи.
— Когато ми каза, че желаеш доверието ми, ти повярвах, но когато те видях тази вечер — устните му се задържаха много близо до нейните — всичко, което можех да си помисля, беше: „Тя ми принадлежи.“
Разочарованието разби очакванията й. Той нито я обичаше, нито й вярваше. Желаеше я и това беше всичко. Но тя искаше повече.
— Имай ми доверие, Блейк. Кажи ми какво знае баща ми! Не мога да ти принадлежа, докато не го направиш.
— Поискай всяко друго нещо от мен — замоли я той, — но не и това. Не го прави повече никога, защото това няма значение.
Тръпки я побиха, като си помисли, че този самоуверен мъж притежаваше някакъв порок, който беше толкова противен, че стигаше до там да я умолява да не го разпитва.
Потрепера и при мисълта колко много го обичаше.
Той притисна устните си в нейните с целувка, която сякаш изстена от безнадеждност. Тя го посрещна със същата пламенност. Примамваше я с устните си и я съблазняваше с еротични думи.
С познатото си умение и лекота той раздуха пламъка на страстта и изпълни въображението й с обещания за наслади, които бяха споделяли и можеха да споделят отново. Беше започнала този флирт с намерението само да му помогне да избяга от оковите на принудителния брак, но с течение на времето самата тя беше попаднала в плен.
— Имам нужда от теб — прошепна той пламенно. — О, боже, колко се нуждая от теб! Кажи, че и ти имаш нужда от мен, любов моя!
Настойчивата молба накара главата й да се завърти, а тялото й закопня да усети кожата му до нейната.
— Наистина се нуждая от теб, Блейк, наистина!
Когато пръстите му разтвориха робата й и хванаха и повдигнаха гърдите й, разумът й се изплъзна неусетно, подобно на мъглата от басейна.
Милувките му я потопиха във водовъртеж от желание. Тя се носеше по повърхността на топлата вода, която се плискаше около нея. Блейк я държеше здраво и я приканваше към своята страстна игра. Необходимостта пропя в душата й, а той сякаш припяваше в пълна хармония.
— Докосвай ме, докосвай ме. Искам да ме докосваш.
В мига, в който ръката й го обгърна, той изстена и мушна езика си в устата й. Тя усети познатия ритъм — спасителното въже, което щеше да я изтегли от бурното море на желанието и да я пренесе върху топлите брегове на удовлетворението.
Ръцете му се плъзнаха по шията и обхванаха лицето й.
— Как става така, Марджъри Ентуисъл — прошепна той, — че с едно докосване на ръката си ме караш да се чувствам едновременно и крал и обикновен човек?
Отмаляла от замайването, тя се загледа в полуотворените му очи.
— Аз мисля, Блейк Честърфийлд, че ти си поет по душа, независимо дали си крал или обикновен човек.
— Ако можех, бих написал за теб сто стихотворения — той изпусна една силна въздишка и дръпна ръката й. — Аз съм един гладен мъж, който не би помислил за друг стих, дори и животът му да зависеше от него. Вдигни краката си и ги обвий около кръста ми.
Хиляди причини, поради които не трябваше да го прави, отекнаха в съзнанието й, но тялото й не искаше да слуша.
Едната му ръка се плъзна по гърба й, а другата обви шията й. Когато краката й се отделиха от твърдото дъно, позната твърдина докосна интимните й части. Изгаряща от нетърпение да запълни празнотата си, тя го притисна с крака и ръце с търсещи пръсти, които се вплетоха в мократа му коса и развързаха панделката.
Парата ги обви като интимна беседка. Навярно бяха единствените двама, останали живи на този свят. Не съществуваше никаква провалена вечер зад тях и никакво фатално бъдеще пред тях. Имаше само едно прекрасно настояще. Тя очакваше в този момент да се вмъкне в нея, но вместо да го направи, той промълви:
— Спусни си и ти косата. Искам да я видя как плава около нас.
Обхваната здраво в прегръдката му, тя посегна към единствената останала фуркета.
— Отпусни се назад — каза той. — Позволи ми да целувам гърдите ти.
Никога ли нямаше да осъществи сливането им?
— Но не искаше ли… — тя загуби дъха си, когато устните му се сключиха върху гърдата й.
Фенерът пращеше и съскаше, древният поток се плискаше в каменните стъпала. Водата капеше с приказна мелодия, чийто рефрен се подемаше от сърцето й.