— Ако настояваш, управителке на пощенската станция — той се отмести, разтвори краката й със силните си бедра, после направи едно движение нагоре с таза си и я смъкна надолу с ръцете си…
Усещането за пълнота я заля като поток. Тя се отпусна в ръцете му и едно леко стенание се отрони от устните й.
— Как е възможно — попита тя — нещо толкова нормално като усещане да бъде толкова грешно?
Той й отговори:
— Това не е грешно, любима. Боже, ти си най-праведното нещо, което ми се е случвало някога: Хайде да си направим едно красиво бебче — едно хубаво момиченце като теб.
Насладата се превърна в стрес. Тампонът, който щеше да предотврати зачеването, беше скрит в гардероба й вкъщи. Джулиана й беше казала и за друг метод, но Марджъри не мислеше, че може да го иска от него.
— Почакай — нуждаеше се от малко време да помисли.
— Защо? Какво има? — попита я той.
Тя можеше да избере лесния изход, можеше да го приеме такъв, какъвто беше и да си осигури възможно най-доброто бъдеще. Можеше да се сбогува с гордостта си сега, но какво щеше да стане през следващата година, ами през по-следващата? Щеше да започне да се възмущава от неговата потайност и бракът им да се превърне в истински ад. Не. Не. Не. Тя искаше доверието му и с божията помощ го беше заслужила. Заслужаваше честен мъж.
— Болка ли ти причинявам?
Не, ако можеше да предотврати зачеването.
— Не, но не трябва да правим това.
— Не ставай стеснителна точно сега, любима.
Той запуши устата й с устните си и ръката, която обвиваше врата му, се плъзна между тях. Преди да успее да се възпротиви, той намери центъра на желанието й. Той подвеждаше нежната й плът с изкусни кръгообразни движения, а с дълбоки и силни тласъци я доведе до прага на екстаза. Размениха си изгаряща целувка, която пропъди разсъдъка им, сля дъха и въздишките им и ги накара да изпитат взаимно блаженство.
Той я придумваше със страстни думи, като й напомняше какво да очаква. Малко преди пламенността й да достигне до връхната си точка, тя ахна и се вкопчи в него.
— Затаи дъха си — каза той, след като я дръпна под водата и я прегърна там. Висяща в топлото светилище на древния поток, сгушена в прегръдките на любимия си, Марджъри усети, че сладката еуфория изцежда силите й.
Точно когато си помисли, че дробовете й ще се пръснат, той се издигна нагоре, като образува вълна, която се разби в стените на басейна. Откъсна устните си от нейните и звуците на плискащата се вода и затрудненото дишане се разнесоха из каменната зала. Тя лежеше отпусната в стоманените му прегръдки с долепено до силните му гърди лице, а слабините й пулсираха от усещането на мъжествеността му, която все още я изпълваше. Влажният въздух възвърна разума й и го фокусира върху една мисъл: дете.
— Блейк — замоли го тя, — почакай!
Той се напрегна, а сухожилията на врата му се обтегнаха като тетивата на лък.
— О, Марджъри, мога да сваля луната от небето, но не мога да ти устоя — поетичните му думи отклониха вниманието й. Той пое въздух, след това изпъшка и се разтресе. — Ти си великолепна…
Като стискаше в шепите си косата му, тя каза:
— Моля те, Блейк, не трябва да ме даряваш с дете.
Очите му трепнаха и се отвориха. Тя очакваше усмивка на удовлетворение, а получи презрителен поглед.
— Какво нещастие! — каза той ядосано. — Но не е възможно да разваля това, което току-що направих.
През следващата седмица тя връщаше бележките, които Евърсън донасяше. Когато Блейк настояваше да я види, винаги се погрижваше няколко от пощальоните да бъдат наоколо. Изпращаше Камбър да разнася пощата сутрин. Дори започна да излиза на пазар с госпожа Сърли, за да се изолира от Блейк. Направи си финансова ревизия и довърши работата си по предложените такси. Тъй като се страхуваше, че любимият й ще възобнови нощните си посещения, заключи прозорците и вратите. Но също толкова се страхуваше, че той повече никога нямаше да дойде и се обръщаше, мяташе и плачеше върху възглавницата си.
Тъй като беше обезсърчена, тя изпълняваше с неохота пощенските си задължения през деня, а нощите й бяха по-самотни от тези в детството й. Беше се върнала там, откъдето бе тръгнала, и не можеше да се похвали с много. О, беше преуспяла в служебните дела, но в сърдечните се беше провалила. Всичко, което притежаваше, беше удовлетворението, което й даваше мисълта, че е подобрила живота на няколко осиротели момчета. Но тя желаеше повече. Марджъри се потопи в работата си, търсейки сили в източника на енергия, който винаги я съживяваше.
Тобаяс достави разписанията на пощенските станции, а тя изготви още два листа в тях заедно с таксите за новата пощенска кола — единия от Лондон, а другия за Бат. След като сплете косата си, тя я изви на осморка и я закрепи с дървени фуркети. Сложи си роклята, която й носеше късмет, облече корсажа си, цепнатата горна пола от кадифе с цвят на тюркоаз и фустата от бледожълт атлаз, бродиран с гроздове и грамофончета. Когато завърза обикновената жълта панделка около шията си, тя усети пронизваща болка от съжалението заради бижутата, които някога беше притежавала.