— Затова времето, посочено в разписанията, беше по-дълго.
— Уникално умозаключение — каза хладно тя. Очите му се ококориха.
— До какви трикове си прибягнала, за да се сдобиеш с парите?
— Може би съм продала семейните скъпоценности.
— Ха! — възкликна той и посочи към таблата. — Та ти нямаш нито едно бижу, откакто прояви глупостта да седнеш на тази дъска срещу мен преди години.
Насмешката все още я убождаше. На Марджъри — безразсъдното момиче, което беше танцувало в залите на Бат и играло хазарт с хедонистично настървение — й идваше да сведе глава от срам. Но управителката на пощенската станция външно запази достойнството си.
— Ти беше великолепен победител в игрите, Тобаяс, но не можеше да губиш с достойнство в любовта. Тогава сърцето ти не беше засегнато.
Устните му потрепераха от гняв, който не можеше да потисне.
— Никога не съм искал да се оженя за стара мома като теб.
— Знам. Просто искаше да избегнеш наказанието за фалшифициране на разрешително за каперство.
— При избора между затвора и теб, избрах по-малкото наказание.
— Но аз бях тази, която те отърва и от двете, дори и след като ме изигра да загубя всичките си бижута и се опита да ме изнасилиш в изолираната трапезария на странноприемницата „Мечката“.
Той вдигна ръка към устата си и закри счупения зъб.
— Ти стигна прекалено далеч при защитаването на добродетелта си.
— Може да си взел скъпоценностите ми, но аз запазих гордостта си, добродетелта си и службата си, а ти загуби, Тобаяс, и то не само в едно отношение.
Той започна да сгъва листа с треперещи движения.
— Идеята за тази пощенска кола е чиста глупост. Тя ще затъне в пустите полета.
— Благодаря ти, че ми каза. Сега няма да имам грижата да ти запазвам място, нали?
Той протегна ръка и отвори вратата. В стаята нахлу шумът от улицата.
— Ще заема мястото зад бюрото ти.
— Задръж дъха си, надуто, ревящо магаре.
— Не мога, любима, защото ти ме караш да го губя от вълнение.
Пулсът й се ускори, а сърцето й се обърна. Блейк Честърфийлд премина прага и застана между тях. Той сякаш изпълваше стаята и съзнанието й. В този момент Марджъри осъзна истинското значение на глупостта да обича Блейк Честърфийлд.
Той я погледна, а след това премести погледа си върху Тобаяс.
— Какво става тук? — попита той с тон на истински арогантен Честърфийлд.
Тобаяс се отдръпна и потърси сигурност в скъпоценната си табла.
— Това беше просто един приятелски делови разговор, милорд. Тя е упорита жена, както сигурно сте разбрали.
Блейк я прониза с поглед.
— Разбрал съм, че е съвсем по вкуса ми.
— Значи сме на един хал, приятелю, така че не е необходимо да ме заблуждавате. В крайна сметка преди години аз загубих облога, свързан с Марджъри.
Марджъри се подразни от това, че я обсъждаха, сякаш я нямаше, и каза:
— Точно така, Тобаяс, и по същия начин ще загубиш облога, че ще станеш управител на пощенската станция в Бат. А вие, лорд Блейк — обърна се тя към него, — загубихте другия облог. Приятен ден, господа.
Когато изфуча през вратата, тя видя изражението на Блейк, което издаваше изумлението и уязвимостта му.
Същия следобед тя отиде при животновъда в Монктън Фарли и купи осем от най-хубавите му файтонджийски коне. Получи като подарък една червеникаво-кафява кобила с лъскав косъм, която Марджъри нарече Алма. Нуждаеше се така силно от близка душа.
За да избяга от спомените за Бат, тя придружи Уик с пощенската кола до Бристол. Върнаха се в събота по обяд и откриха каретата на Честърфийлд в двора. Педикорд, Таг и Алберт стояха наблизо, задълбочени в разговор.
Когато надникна в каретата и откри, че е празна, Марджъри усети мигновена болка, но влезе в пощенската стая с високо вдигната глава. Там налетя на вбесената госпожа Сърли. С почервеняло като цвекло лице, жената размаха лист хартия и изкрещя:
— Настоявам за вашата оставка. Вижте! Да изпращате такава мръсотия по пощата, е злоупотреба с доверието.
Марджъри взе подадения й пергамент. Разгъна го и видя, без да вярва на очите си, една рисунка, на която беше изобразена заедно с момчетата да подскачат голи в Кралската баня. Уникалният стил на художника беше непогрешим.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
„Девойките на Бат ще се радват на защитата от закона, за да не изливат гнева си върху покровителите си.“
Десет минути по-късно Марджъри се вмъкна през вратата покрай Сенфорд, влезе в къщата на Кливлънд и се затича нагоре по стълбите към апартамента на Блейк, стиснал в треперещата си ръка свития на руло пергамент.