Той беше застанал на нейна страна и тя го притисна в отговор.
— Не трябва да загубвам работата си. Момчетата се нуждаят от дом.
— Обещавам ти, че независимо какво ще се случи, момчетата винаги ще имат дом, както и Роуина.
Уверението, което й даде, беше като балсам за разбитата й увереност.
— Ще ми простиш ли?
— О, сигурно ще го направя от приятелски подбуди, ако ми се дадат около петдесет години.
През тялото й премина тръпка, която я замая и в същото време мигновено й вля сили.
— Сериозно ли говориш?
— Сериозно — повтори той, доближи устните си до ухото й — Ти ми беше сърдита преди да връхлетиш в стаята.
— Вярно е.
— Защото спорихме в Кралската баня ли?
— Не.
— Защото се любихме в банята ли?
Да раздели мъжа, с когото беше извършила грях, от любимия, на когото нямаше доверие, й изглеждаше непосилна задача. Ами мъжът, който беше просто Блейк Честърфийлд, мъжът зад семейната традиция, мъжът, който не беше длъжник на баща й? Не заслужаваше ли уважение заради това, което беше самият той? По дяволите неприятните обстоятелства, които го бяха довели тук.
Кога беше престанала да го вижда в истинската му светлина? В момента, в който се беше влюбила в него?
— Е — попита той, — заради това ли се сърдиш все още?
Ако ситуацията беше по-различна, тя можеше да сподели с него мислите си. Колко жалко, съжаляваше мислено тя, че Блейк Честърфийлд не можеше да бъде съпругът от нейните мечти.
— Кажи ми, Марджъри. Кажи ми за какво си мислиш.
— Нищо съществено.
Тя очакваше той да бъде настоятелен, но не беше. Очакваше да се опита да я прелъсти, но не го направи. За миг ръцете му се стегнаха около нея, но той просто я държеше здраво и единствените звуци в стаята идваха от нежния поток на дъха им и цъкането на часовника. Тя знаеше, че допускаше грешка, като търсеше убежището на обятията му, защото всеки момент той щеше да се опита да я прелъсти. Това можеше да се предвиди, защото всичките им прегръдки, независимо колко платонични бяха в началото, винаги завършваха с вълнуващи тялото страсти. Минаваха минути, но той не се опита нито да я целуне, нито да я милва. Марджъри се почуди дали отново не беше сгрешила в преценката си за него. Дали не се беше вече настроил в унисон с настроенията й и улавяше всяко нейно желание? Или утехата, която предлагаше, беше само един нов подкуп в старата игра на изнудване?
Тя надникна над широкото му рамо в листовете на бюрото. Още от първия миг разпозна подписа върху едно писмо, показващо се изпод купчината. Джордж Ентуисъл.
Пренебрежението отново стисна сърцето й като в юмрук. Тя се опита да изхвърли това чувство и се престори, че се притиска в Блейк. Започна да чете редовете, които можеха да се видят от писмото.
„… малко неща ме притесняват повече от факта, че моите представи за навременно уреждане на делата се различават толкова много от твоите. Дължиш ми обяснение за мудността си. Като човек, който не е забравил за твоята негодност на определено поприще за действие, с настоящето ти напомням да доведеш много бързо до край делото, заради което беше изпратен в Бат.“
Негоден? Блейк беше негоден? За какво? Държанието му във флотата е било образцово. Името му на главнокомандуващ беше легендарно. Не можеше да е незаконно роден, фактите относно произхода му бяха известни на всички. Марджъри продължи да чете, подтиквана от нетърпението да разбере истината.
„Ще си спестя повторението от изброяването на последиците за дома на Честърфийлд, ако случайно се провалиш. Благодарение на твоята своевременна намеса в моя полза пред Негово кралско величество, се надявам да пристигна в Англия до две седмици. Скъпи синко, завинаги ще остана с непроменени мисли за щастлива съдба, най-окуражаващо твой…“
Стомахът й се развълнува. Не можеше да реши коя новина я засегна повече: заплашителната „негодност“ на Блейк или предстоящото идване на баща й в Бат. То придаваше ново опасно измерение на играта на Джордж. При Шелбърн, Тобаяс и останалите Майлоу Мегрет беше носителят на лошите вести. Този път баща й възнамеряваше сам да нанесе смъртоносния удар.
Задушиха я сълзи, когато си представи как баща й говори на висок глас из улиците на Бат подробности, свързани с некадърността на Блейк. Некадърност. Некадърност. Думите се въртяха в ума й като топче на боядисано в червено и черно колело.
Не беше виждала баща си от четиринадесет години и той щеше да пристигне до две седмици, но кога точно? Датата сигурно беше в горния край на страницата, скрита под другите писма. Обезумяла от необходимостта да разбере кога баща й щеше да пристигне в Бат, тя се сгуши по-плътно в Блейк.