— О, Блейк, бях сърдита заради банята. Винаги се опитваш да ме прелъстиш.
— О, любима — каза той напевно, като разтвори краката си и я придърпа между тях. — Не мога да се въздържам. Ти си толкова красива, но сега само ще те държа така.
Тя го обви с ръцете си. Крайчетата на пръстите й се движеха на няколко сантиметра от хартията.
— Радвам се, че така откликваш на настроенията ми. Тобаяс ме разстрои много.
Той я прегърна буйно.
— Не се тревожи заради Тобаяс, ще пронижа този дракон.
— Благодаря ти, Блейк. Започвам да ти вярвам все повече и повече.
Какъв недостатък се спотайваше в душата на този изискан мъж? Тласкана от безнадеждна нужда да разбере, тя се притисна към него. Той се облегна назад. Пръстът й докосна писмото, но тя беше прекалено близо до победата, за да спре дотук. Точно когато писмото беше извадено, Блейк обхвана с ръце бедрата й и я придърпа в обятията на слабините си. Като дишаше тежко, той я люлееше плътно до себе си с ритъм, който тя си спомняше добре. В нея се разтвори празнота и тайните местенца пламнаха от желание. С толкова много пластове от дрехи помежду им не можеше да усети надигащата се в него страст, но знаеше, че той щеше да запълни празнотата.
Мислите му бяха като разцъфнали цветове на желанието, а нейните — повяхнали от измамата. Той не заслужаваше нищо по-добро, защото първи си беше послужил с измама.
Като зарови главата си в извивката на шията й, той започна поредицата от целувки, които щяха да го доведат до чувствителните извивки на ухото й. Тъй като съзнаваше, че ще бъде загубена на края на това еротично пътуване по тялото й, тя повдигна писмото и се напрегна да разчете изключително тънките букви.
Той се дръпна назад и доближи устните си до нейните. Тя се напрегна от страха, че ще бъде разкрита. Блейк повдигна гъстите си черни ресници и разкри замечтани зелени очи.
— Марджъри, скъпа, изпитвам към теб нещо повече от обикновена страст. Изпитвам…
Той сграбчи раменете й и с едно плавно движение размени местата им. Хартията изшумоля. Той погледна през рамото си и видя писмото в ръката й. Подскочи назад като опарен.
— Какво, по дяволите… — разочарованието помрачи красивите му черти. — Дай ми го — каза той.
— То носи подписа на баща ми, значи ме засяга — отговори тя, като преглътна буцата от отвращение към себе си.
Блейк не можеше да понесе нещастното изражение на очите й. Проклет да е Джордж Ентуисъл за това, че я беше наранил толкова! Проклет да е Блейк Честърфийлд за това, че беше допуснал да стане негова жертва!
— Можеше да попиташ и аз щях да ти позволя да го прочетеш. Мислех си, че целта ти е да спечелиш доверието ми.
— Не знаех, че ти е писал, докато не видях писмото.
Спомни си, че той никога не използва услугите на пощата. Майлоу предава съобщенията му.
Тя подаде писмото и Блейк го взе.
— А ти обикновено не четеш чужди писма — каза й той.
— Имам право да разбера какво пише в това писмо.
Той беше объркан и не можа да оспори аргумента й.
Върна писмото в купчината.
— Пише, че ще идва в Бат.
Тя се овладя, като стисна облегалката на стола. Погледът й се разфокусира.
— Кога? — попита тя.
Блейк потисна внезапния порив да я привлече в обятията си и да се извини, да разкрие грозната истина и да сложи край на играта. Но когато думите започнаха да се оформят, устните му се свиха в горчива гримаса. Каза й само тази част от истината, която можеше.
— Пристига следващия петък.
— Какво ще правиш? — попита тихо тя.
Дали щеше да се върне в морето, или ще избяга в Уелс, ще се спотаи в някой тъмен ъгъл на двореца си и ще чака да се изличи петното от позора? Изборът му беше малък и нерадостен.
Старата арогантност му помогна да вдигне глава. Свободното му държание се възвърна по навик, а то винаги го предпазваше от презрението.
— Предполагам, че ще удвоя усилията си, за да спечеля ръката ти — отговори той, като сви раменете си.
Тя се приближи толкова близо, че носовете им почти се докоснаха.
— Преди минута ти беше нежен, откровен и любвеобилен, а сега се държиш като самодоволен позьор. Защо?
Тя беше опасно близо до разкриването на истинския Блейк Честърфийлд, но той затвори всички пролуки.
— Изпитвам отвращение към хора, които шпионират — каза той.
— Съпругите влизат ли в това число? Казваш, че трябва да се омъжа за теб.
Тя го беше хванала натясно.
— С теб бих бил откровен за всяко друго нещо.
— Ако стана твоя съпруга, ще надзъртам във всяко кътче и тайно местенце от твоя живот — тя вдигна нагоре ръце, а очите й запламтяха със син огън. — Ти имаш тайна, Блейк. Не може да е толкова ужасна, че да не можеш да я споделиш с мен, ако очакваш да прекарам живота си с теб. Ще ми кажеш ли, ако се съглася да се омъжа за теб?