Роуина се замисли. „Пресмята загубите си“ — помисли си Марджъри.
— Съгласна съм. От колониите ли е?
— Не.
— Англичанин тогава, но това не се брои за отгатване.
— Добре, но броенето започва вече.
— Колко пъти имам право да отгатвам?
Марджъри пресметна шансовете.
— Като се вземе под внимание отличната ти памет… и късмета ти, на който даже и ирландец би завидял… да речем… три пъти.
— Жестоко момиче — каза Роуина, размахвайки пръст. — Струва си човек да научи някои неща. Една жена няма да стигне до никъде, ако шие дрехи за пред олтара и ражда бебета всяка година.
— Няма такава опасност в Хартсанг скуеър — промърмори Марджъри.
— Не се дразни. Трябва да ми бъдеш благодарна за интереса, който проявявам към твоето бъдеще.
— О, благодарна съм дотогава, докато това не ми струва пари. Може да се наложи да използвам всеки шилинг, за да го подкупя, както постъпих и с останалите.
Роуина забарабани с пръсти по мраморната повърхност на тоалетната масичка.
— Семейството, от което произхожда, има ли благородническа титла?
— Да, има, а ти имаш право само на още две отгатвания.
— Титлата по висока от графска ли е? Аз просто събирам информация, това не се брои.
— Да — отговори Марджъри и веднага прокле непослушния си език.
— О, не! — очите на Роуина просветнаха от интерес. Тя взе четката за коса. — Той в Бат ли е? Предупреждавам те, че общите въпроси не се броят за отгатване.
— Да, пристигна вчера… по петите на Майлоу Мегрет.
— Колко жалко за нашия Мерлин и колко неудобно за твоя тайнствен жених. Красив ли е?
„Красив“ беше слаба дума, за да се опише външния вид на чернокосия Блейк Честърфийлд с величествената му осанка. Дали той беше смутен колкото нея?
— Разбирам — каза Роуина, като плесна дланта си с инкрустираната със сребро четка. — Това е в негова полза. Много добре. Бил ли е някога женен?
— Отговорът на този въпрос ще изчерпа и третата ти възможност за отгатване.
— Тогава оттеглям въпроса. Чака ли го херцогска титла в бъдеще?
— Това ли е третият ти въпрос?
— Не биваше да пропилявам един от шансовете си за нещо невероятно.
Тя повдигна малкото си огледалце с ръка с изряден маникюр и огледа кожата на лицето си.
— Шансовете на Джордж да ти доведе херцог са точно толкова големи, колкото и тези на Боу да предотврати одобряването на законопроекта за забрана на хазартните игри. А отгатването на името на последния, предназначен за тебе годеник изисква по-големи изгледи за успех. Ти, Марджъри Ентуисъл, искаш прекалено много от една стара жена.
Сега дойде редът на Марджъри да се засмее. Роуина никога нямаше да може да ходи без чужда помощ, но можеше да накара един принц да сведе поглед пред нея като слугиня от кухнята.
— Не се опитвай да изкопчиш името му от мен, бабо, защото познавам всичките ти трикове.
Погледът, с който тя стрелна Марджъри, означаваше, че щеше да остави репликата й без отговор.
— Ще видим — тя остави огледалцето. — Сещам се за единадесет херцога с подходящи синове.
— А аз се сещам за двете ти пропилени възможности.
— Не храниш никакво уважение към немощните и старите.
— Ти не си от тях.
Роуина взе едно шишенце парфюм със здравата си ръка, а след това го остави със задоволство.
— Наследникът на Ричмънд е една възможност. После взе друго шишенце и го постави до първото.
— Синът на Оксфорд е необвързан — след това грабна едно изящно шише от рубиненочервен кристал. — Честърфийлд няма да принуди никога своя разглезен мошеник, но все пак момчето е все още неженено.
Марджъри се вцепени, но бабата, погълната от своята игра, изглежда, нищо не забеляза.
— Редклиф вече не е в траур — едно флаконче от яспис се присъедини към останалите.
Броенето продължи, докато тя нареди в редица единадесет шишенца и посочи с върха на пръстите си единадесетте най-подходящи за Марджъри мъже в Англия. „Колко уникално — мислеше си Марджъри — да имаш баба, която да може да сведе такива високопоставени мъже до редица от скъпи парфюми.“
Почувства силата на лукавия поглед на Роуина. Вместо да се предаде, тя търсеше усърдно фуркети в една кутия от сандалово дърво.
— Една от тези, струва ми се — каза тя, сякаш просто избираше бастунче.
— Имаш право на още едно отгатване — каза Марджъри, стиснала в уста дървените фуркети. — Ти стой мирно!
— Винаги стоя. Ти гледаше ясписовото шишенце, сигурна съм. Погледни ме, дете!
Марджъри постави и последната фуркета на мястото й, а след това огледа резултата в огледалото.
— И това ти дава преимущество ли? — попита тя. Роуина поклати глава и закрепи плитката си.