Вратата на печатарското ателие се отвори. Тракането на печатната преса отекна във фоайето и зазвуча в хармония с неистовите крясъци на Пондз. Една униформена прислужница с широко отворени очи изпищя и се вкопчи в рамката на вратата. Шумът утихна. Зад момичето се появиха трима работника в изцапани с мастило престилки. Като събра смелост при вида на публиката, Пондз каза:
— А ти се сбогувай с наследниците си — и ритна Блейк в слабините.
Една парализираща болка се спусна към коленете му и сякаш раздра корема му. Стомахът му щеше да се пръсне от болка. Той пусна Пондз, обхвана с ръце наранените си слабини и се преви.
Печатарят падна на гърба си. С надигащи се от усилия гърди опита да се изправи на крака. Блейк пое дъх бавно, но дълбоко, като се стараеше да пренебрегне пронизващата болка в нежните органи. Пондз му беше нанесъл удар под пояса. Никаква милост, реши Блейк. Но той щеше да нанесе подходящ удар, без да избърза с отмъщението.
Като се преструваше на тежко ранен, той изчака, докато противникът му се приближи на подходящо разстояние. Когато Пондз вдигна ръката си, Блейк внезапно удари печатаря в стомаха. Коремът му хлътна като стара пухена възглавница. Блейк продължи да го засипва с тежки удари. Ребрата пукаха под кокалчетата на ръцете му. Пондз се препъна назад и падна върху един стол. Блейк изви кръста си.
— Хайде, Пондз, с положителност още не си предал богу дух.
— Ще те убия! — ноздрите на Пондз се разшириха, а лицето му почервеня като ябълка. Той се измъкна от стола, като разлюля главата си и връхлетя върху Блейк. В последния момент Блейк успя да се дръпне. Сграбчи Пондз за китката и с рязко движение на ръката си свали печатаря на колене.
— Може би предпочиташ няколко счупени пръста — изръмжа Блейк. — За известно време това ще ти попречи да фалшифицираш мръсни рисунки.
— Не знам за какво говориш — каза Пондз с пресекващ дъх и пребледняло лице.
Блейк се извисяваше над него и бавно притискаше китката му.
— Колко броя от онези листове напечата?
— Достатъчно — каза печатарят злорадо. — Може би и самият крал Джордж си плакне очите с онази кучка.
— Още една подобна дума и ще пръсна китката ти — изръмжа Блейк. — Колко броя напечата?
— Пусни ме и ще ти кажа.
Блейк го освободи. Пондз изскимтя, а после хукна с люлееща се до гърдите наранена ръка.
— Ти си побъркан.
— Ужасно си прав — каза Блейк и го последва с изнемощелите си крака. — Да преброя ли до десет?
— Брой до колкото си искаш, копеле със синя кръв. Ще ви се отрази много добре с Марджъри.
— Виждал ли си някога трюм на военен кораб, Пондз? Имаш ли някаква представа на какво същество ще заприличаш след шест седмици пребиваване там на диета от плесенясали морски бисквити и солена вода?
— Не ме заплашвай.
Тъй като желанието за отмъщение нарастваше, въображението на Блейк взе връх.
— Докато спиш, плъховете ще гризат ушите ти и пръстите на краката ти, венците ти ще кървят от скорбут и малкото зъби, които са ти останали, ще изпадат. Красивите нокти на ръцете ти ще се начупят от разчепкването на кълчищата.
Гърлото на Пондз се сви.
— Флотата няма да допусне такава жестокост.
— Ти, изглежда, забравяш кой съм. Атлантическата флота е под мое командуване.
— А ти си под командуването на Джордж Ентуисъл, нали? — печатарят поклати глава с фалшиво съжаление. — Високопоставеният и могъщ наследник на Честърфийлд скоро ще се търкулне от трона си.
Блейк посочи прислужницата, като се пребори с вълната от страх, която го заля.
— Ти знаеш ли кой съм?
— Да, милорд — тя направи нервно реверанс.
— Върви в къщата на херцога на Кливлънд и потърси господин Педикорд. Кажи му незабавно да дойде с каретата. Твоят работодател ще пътува за Бристол — прислужницата излезе тичешком.
— Няма да посмееш! — изпищя Пондз.
Блейк седна на един стол и изпъна краката си, за да облекчи мъчителната болка в слабините си.
— Почакай и ще видиш.
— Аз съм свободен гражданин и не можеш да ме качиш на кораб.
— Не само че ще те кача, нищо и никакво копеле — каза Блейк ехидно, — но и ще се разпоредя да те закарат в каторжническата колония в Джорджия. Дванадесет години работа по пустите полета ще стегне отпуснатия ти корем… ако доживееш.
По челото на Тобаяс изби пот и той се отпусна на стената, съкрушен.
— Добре — изпъшка той. — Списъкът е в бюрото ми — долното чекмедже вляво.
Блейк посочи един от работниците.
— Донеси го.
— И ми доведи доктор — извика Пондз след него.
— Остави това — каза Блейк. Мъжът кимна и побърза да излезе, а Блейк се обърна отново към Пондз.