— Колко броя напечата?
— Сто, а сега ми повикай лекар.
На седемдесет и седем се губеха дирите.
— До кого са изпратени?
— До частни жители.
Блейк въздъхна с облекчение. Пощальоните щяха да имат много работа през останалата част от деня, но сигурно злото щеше да бъде поправено.
— Утре ще напечаташ едно официално извинение и ако не го видя разлепено из целия град, ще бъдеш изпратен в морето, преди да можеш да кажеш: „Добре, сър.“
Пондз позеленя.
— Ще купиш и нови ботуши на пощальоните, нали?
— Ще им наема и учител по танци! — изрева той. — Само доведи лекар.
Със списъка в ръка Блейк и шестте момчета от пощенската станция прекараха вечерта в събиране и изгаряне на рисунките. На следващия ден видяха оповестеното официално извинение на Пондз. Същата вечер Блейк отиде да види Марджъри и научи, че била заминала с тримата по-млади кочияши за Лондон с пощенската кола. Блейк нареди на Педикорд да ги последва и закриля, тъй като беше загрижен за тяхната безопасност.
На следващата сутрин камбаните на абатството удариха двадесет и четири пъти. Нейна милост, херцогинята на Ендърли, беше пристигнала по-рано.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
„Благородниците, които посещават Бат, трябва да се държат благоразумно.“
Облицованите стени на Хамбургската стая сякаш се канеха да притиснат Блейк. Натрапчивият парфюм на майка му и досадната Роуина разваляха доброто му настроение. Никой здравомислещ човек, разсъждаваше той мрачно, нямаше съзнателно да предизвика подобна среща. Но ако предчувствието му не го лъжеше, той щеше да бъде обезщетен за тези неприятности, защото в края на това посещение Роуина щеше да иска настойчиво осъществяването на брака между него и Марджъри. Но той все още се чувстваше така, сякаш устояваше на буря.
Къде, по дяволите, бяха Марджъри и пощенската кола? Беше заминала преди три дни, а днес вече минаваше пладне. Според разписанието трябваше да са в Бат. Погледът му инстинктивно попадна върху грабващия портрет на управителката на пощенската станция в Бат, нарисуван от Хогарт. Той се усмихна.
— Блейк! — прекъсна мислите майка му с възможно най-величествения си тон, а после го потупа с бастунчето си. — Не мога да разбера кое ти се струва забавно във връзка с последния раздор на принца на Уелс. Негово величество обмисля идеята на заточване на Фредерик в предишното му жилище.
— На никой друг няма да липсва, мамо. Тя започна да си вее с ветрилото.
— Колкото по-възрастен ставаш, толкова по-цинично започваш да гледаш на живота. Недей отпуска раменете си така. Който не те познава, ще те помисли за чиновник.
Блейк се изправи на стола. Роуина се изсмя нервно.
— Представете си! Вие все още имате власт над момчето.
Майка му се изпъчи. Блейк се засмя по навик, но под фалшивата веселост гордостта му беше уязвена. В отговор той каза:
— Това би те направило една много разстроена майка на чиновник, нали така, мамо?
Устните й се стегнаха и образуваха бръчици в ъгълчетата на устата й.
— Това, от което се нуждаеш, е една добра жена, която да те застави да се подчиняваш.
— Сгоден съм за най-добрата, която съществува, мамо.
— Ако тя намери време да се омъжи за вас — каза Роуина.
— Ние с баща ти обсъдихме предстоящата ти женитба точно миналата седмица, когато посетихме семейство Болингброук. И все пак трябваше да се допиташ до мен за избраницата. Можех да ти дам съвет — тя хвърли бърз поглед към Роуина. — Нямах никакво намерение да обиждам Роуина. Сигурна съм, че сте се справили добре с осъществяването на годежа.
Роуина започна да върти в ръцете си дракончето от слонова кост върху бастуна си.
— Ние имаме огромен опит, защото Марджъри се е сгодявала шест, не, седем пъти — като броим и този — каза тя.
— Колко впечатляващо! — изгука мама. — В такъв случай съм убедена, че лейди Марджъри е много важна личност.
— За работеща жена, да, тя определено е най-важната.
Майка му изпъна шия подобно на кокошка, съзряла тлъста гъсеница.
— Работа ли? Сигурна съм, че искате да кажете подаяние. Сираци, бедстващи, о, и онези бедни ирландски католици, които гладуват в името на бога.
— Тя покровителства най-нещастните сираци — намеси се Блейк, доволен от намръщването на Роуина. — Не може да гледа как някой гладува.
— Ние осигуряваме почтена работа и подслон на двадесет и пет сирачета тук — заяви Роуина.
— Какво великодушие — гласът на майка му се лееше плавно. — Сигурна съм, че с лейди Марджъри ще се разбираме великолепно.
— Вие сте били Чолмондли, преди да се омъжите за бащата на Блейк, нали? — дори и от нея да се лееше синя кръв, Джейн не можеше да има по-аристократичен вид. Тя си беше изработила маниер, с който привличаше вниманието към себе си, което нямаше нищо общо с безупречната й кожа, която Педикорд определил, че е „красива като бебешко дупе“, или с проницателните й лешникови очи, за които Евърсън заяви, че могат да сразят принц от тридесет крачки. Това, което Блейк не можеше да разбере, беше колко дълго щеше да бъде център на внимание, без да проронва дума.