За да плени днешната си публика, тя подръпваше една гривна, инкрустирана с рубини, големи колкото шилингова монета. Една приказна огърлица от съотвестващи на рубините камъни украсяваше шията й. Доволна, че беше привлякла вниманието на всички, тя свърши с една друга гривна на китката си и приглади една гънка на бялата си кадифяна пола.
— Колко умно от ваша страна да извикате семейството ми, Роуина. Жените от рода Чолмондли са високо ценени. Имаме красиви и здрави деца и добро възпитание.
Блейк се опита да си я представи стенеща и пъшкаща, когато го е изтласквала от утробата си — от кестенявата й коса с изрядна прическа капе пот, а винаги скритите й крака — широко разтворени. Той се изсмя ехидно. Ветрилото й го плесна по коляното.
— Недей да бъдеш злобен. Знаеш много добре, че Честърфийлдови изпадаха във възторг от такава избраница за баща ти.
Ако го плеснеше още веднъж с това ветрило, щеше да я сграбчи и да събори тези изкуствени гълъби от перуката й. Но тъй като знаеше, че не би го направил, той направи поредното най-добро нещо.
— Баща ми се кълне, че това е бил щастлив ден за Честърфийлдови — каза той абсолютно неуместно. — За да го отпразнува, отишъл на риболов в Шотландия.
— Нашият брак беше тема на разговор в двореца в продължение на години, докато ти не се появи с писъци на този свят, като без малко не ме умори, докато се раждаше. Имате ли син, Роуина?
Като отклони пронизващия си поглед, Блейк се загледа отново в картината на Хогарт. Спокойната усмивка на Марджъри сякаш го озаряваше с лъчите си. Веднага щом тя пристигнеше, той щеше да я отведе в един ъгъл и…
— Бог ме благослови само с една дъщеря — отговори Роуина. — Моят нещастен ангел завърши зле в ръцете на съпруга си. Лорд Блейк познава добре бащата на Марджъри, нали?
Страхът насочи вниманието на Блейк към Роуина. Каква ли част от истината, свързана с взаимоотношенията му с Джордж Ентуисъл, щеше да разкрие старата вещица?
— Точно така — отговори той предпазливо.
— Беше станал някакъв скандал — каза майка му. — Това беше много отдавна — лешниковите й очи се разшириха. — О, боже, да! Спомням си, че чух историята от леля ми. Ентуисъл прелъстил новата любовница на краля. Много неблагоразумие от негова страна.
Роуина прониза Блейк със злобен поглед.
— Не е станал по-разумен.
— Сигурен съм, че е трябвало да потърси съвета ви — нападна я внезапно Блейк.
Роуина настръхна.
— Той е деспотичен като всеки мъж.
— Вярно! Вярно! — изрази одобрението си майка му. — Мъжете могат да бъдат толкова отегчителни. Слава богу, че си имат своите клубове и ловни хижи.
„Правилно! Правилно! — помисли си Блейк. — Браво на клубовете.“ Репликите, които си разменяха тези старици, бяха толкова забавни, че не му се искаше да ги прекъсва.
— Благодарение на тесногръдието на Джордж моята внучка се е нагърбила с отговорността за нашата издръжка. Трудно се свързват двата края, както знаете, Ваша милост.
Но майка му не знаеше това, тъй като богатството на Честърфийлдови се беше погрижило да не го разбира.
— Искате да кажете, че нейната издръжка е по-голяма от вашата — каза тя. — Жалко, че Локсбърг е стигнал до такова окаяно положение. Говори се за размирици в Европа.
— Марджъри не получава никаква издръжка и знае всичко за размириците на континента — каза Роуина.
Майка му замига.
— Тя се занимава с политика — каза, сякаш политиката беше локва от повърната на пътя й бира.
Блейк се почеса по носа и се изкашля.
— Моята Марджъри е лична приятелка на фелдмаршал Уейд — каза Роуина с проблясващи от предизвикателство очи. — Кореспондира си редовно и с Уолпоул. Те са й довереници в известна степен.
Майка му премести нещо под талията си, което беше сигурен признак, че е ядосана.
— Сър Робърт Уолпоул? — попита тя. — Той е маловажна личност, както знаете. Ще трябва да я посъветвате да скъса връзките си с него. Предполагам, че все още гледа на вас като на свой съветник.
Роуина въздъхна.
— Тя никога не е гледала на някого като на свой съветник. Може да се каже, че е малко необуздана. Очевидно е привързана към обикновените си приятели и понякога е крайно упорита.