Животът на шестима мъже беше съсипан заради изнудването от баща й. Какво щеше да прави Блейк, когато той пристигнеше? Щеше ли да го изостави честърфийлдската му гордост или щеше да посрещне противника си с вдигната глава? Тя осъзна, че поради някаква ирония на съдбата пред нея стоеше подобна дилема с Роуина. Марджъри се почуди дали можеше да спечели битката. Съжалението удряше по вратата на нейната увереност, но убеждението изгони този натрапник.
„Нагърбвай се само с по един проблем“ — беше й казвал Боу винаги. В Марджъри отново заговори здравият разум и тя тръгна към долния етаж. В коридора с огледалата се спря. Загледа се в десетина свои отражения, от които я гледаха чужди чифтове очи с отпечатък на разочарование.
„Можеш да го направиш — каза си тя. — Можеш да се изправиш срещу тази стара вещица.“
Думите на Блейк й върнаха смелостта. Тя изправи раменете си и влезе в Хамбургската стая. Баба й седеше на едно от креслата със странични облегалки, погълната от една книга. Териерът лежеше свит в краката й.
Марджъри се приближи до камината и се загледа в картината, която я беше радвала години наред. Но днес тя не можеше повече да се познае на този портрет. Със съжаление, което разкъсваше сърцето й, тя се сбогува с невинното момиче, което Хогарт беше изобразил.
Роуина вдигна очи и се намръщи.
— Днес си прекалено бледа за тази жълта рокля, дете. Всеки ще разбере, че си се провалила само като те погледне. Синята ми рокля от кадифе ще ти подхожда повече. Мога да накарам Лизи да ти я изглади.
Блейк беше забелязал, че баба й имаше навика да пусне някоя хаплива реплика, а веднага след нея — ласкателство. До този момент Марджъри не го беше забелязала. Очите й се замъглиха от сълзи.
— Пощенската кола не се провали, бабо.
— Тогава злополуката ще те научи да не поверяваш щастието си на един мъж, дете — изсъска Роуина. — Ако ме беше послушала, нямаше да стоиш сега тук и да изпълняваш ролята на градинска лейка. Казах ти, че ще се справя с Блейк Честърфийлд както…
— Се справи и с останалите — думите се отрониха лесно от устата на Марджъри. Тя изведнъж осъзна всичко, сякаш светкавица беше блеснала в съзнанието й. Коварството на баба й се простираше далеч над бавнодвижещата се пощенска карета. Марджъри стисна студената мраморна полица над камината, докато ноктите на пръстите й се огънаха.
В паметта й оживяха имена и събития.
Годеж с Тобаяс. Таг — намерен в безсъзнание в лондонска уличка. Годеж с Едуин Симингтън — изчезва един чиновник в Бристол. Годеж с Шелбърн — Албърт беше взет за джебчия и арестуван в Лондон. Списъкът с нещастните случай продължи да се върти в главата й. Едно съвпадение проблесна най-ярко: Марджъри отсъстваше от Бат всеки път, когато Майлоу Мегрет се връщаше във Франция, за да информира баща й, че никаква сватба няма да се състои.
Тя се загледа продължително в баба си. За пръв път видя вдовицата на херцога на Локсбърг такава, каквато беше в действителност: една злобна и себелюбива стара жена.
— Ти си била в основата на всичко това, бабо.
Роуина дръпна златистите ресни на лампиона.
— За какво бълнуваш, дете? — Марджъри потрепера. Строгостта на чертите на Роуина се стопи и се превърна в състрадателно изражение. — Къде е този плам и независимост, с които толкова се гордееш? Работиш прекалено много и това взема своя данък.
Познатата обстановка изведнъж й се стори чужда.
— Не работя прекалено много, бабо, нито пък бълнувам. Може би за пръв път мисълта ми е избистрена.
— Трябва да подремнеш — Роуина се протегна към шнурчето на звънеца. — Ще извикам Лизи да ти донесе билков чай. Ще ти помогне да се отпуснеш.
— Не желая нищо друго, освен отговори.
Ръката на Роуина замръзна.
— Ти се беше погрижила пощенската кола да пристигне късно в Лондон, тъй като не можахме да подменим конете.
— Горката! Но ти не можеш да ме обвиняваш. Нямах никаква представа, че лейди Мастърсън ще пътува пред вас.
— А аз не съм споменавала, че лейди Мастърсън е била тази, която нае всички коне.
Роуина затвори с трясък книгата и я метна на другия край на стаята. Териерът припна след нея.
— Не знам за какво говориш.
— Ти си я накарала да тръгне преди нас. Нямаше никакво право да ми пречиш.
— Таг ми каза за липсата на коне.
— Не, не е. Той е в стаята си, за да се погрижи за мехурите на ръцете си.