— Добре!
— Ти знаеш какви усилия положих, за да успея с обслужването, и въпреки това се опита да разрушиш най-ценното ми постижение. Защо? — каза Марджъри с болка в сърцето.
Остър поглед на негодувание проблесна в очите на Роуина, но тя каза прекалено небрежно:
— Нервите ти са се изопнали от тези проклети годежи. Блейк Честърфийлд те е лишил от целия ти разум и рационално мислене.
Марджъри усети инстинктивно, че щом всички измами, излязат наяве, отношенията с баба й щяха да се променят. Тя се поколеба, защото се чувстваше така, сякаш се люлееше върху разнебитена ограда, със самоуважението от лявата страна и отчуждението от Роуина от дясната.
— Изглеждаш зле, детето ми. Мензисът ли ти е дошъл?
Началото на женското й неразположение я беше сварило съвсем неподготвена и затова беше облякла униформата на Таг. При спомена за смущението, което беше изпитала, смелостта й нарасна.
— Не сменяй темата! Ти ме предаде и го знаеш. Аз също го знам и по-лошото е, че оставам с впечатлението, че си се забавлявала с всички тези годежи.
С книгата в устата си, кучето се върна при Роуина и седна.
— Ти се измъкна от всички капани на баща ти — каза тя ласкаво, като галеше животното по ушите. — Това е достойно за възхищение. Спомням си, че ти го казах.
Изречен към кучето, комплиментът я жегна, сякаш й сипаха сол върху рана.
— А аз си спомням, че трябваше да замина за Лондон, за да се погрижа за Таг, след като Дрюмон го нападна първия път. Докато ме е нямало, си изпратила Майлоу Мегрет обратно във Франция заедно със съобщението за годежа — Марджъри си спомни и за празния плик, който Блейк беше върнал от Ханслоу Нийт. — Платила си също и на Дрюмон, за да обере пощата. Не го отричай, защото видях плика с твоя печат.
— Как се осмеляваш?
— Но Блейк осуети плана ти.
Брадичката на Роуина се набръчка.
— Не хвърляй в лицето ми твоите любовници. Когато ти дойде в Бат, ти дадох скъпоценностите на моята Луиза, а ти ги загуби заради Тобаяс Пондз.
Сърцето на Марджъри се сви заради майка й, която никога не беше познавала.
— Това, което правиш, е типично за теб. Аз говоря за коварството ти, свързано с Дрюмон, а ти хвърляш загубата на моите бижута в лицето ми.
— Ето как Тобаяс успя да купи избавлението от брака си с теб.
Истината гледаше злобно Марджъри. Нямаше никакво значение как бяха свършили годежите. Те бяха минало. Това, което имаше значение, беше вредата, която Роуина беше нанесла.
— Как можа да бъдеш толкова жестока, че да рискуваш живота на невинни момчета само за да можеш да изиграеш играта на отмъщението с баща ми?
— Това е абсурдно. Онези момчета съвсем не са невинни. Те са от улица „Лилипут“. Баща ти е убиец и аз не искам да си имам работа с него.
Изведнъж Марджъри разбра причината за омразата на Роуина.
— Ти го обвиняваш за смъртта на мама, нали?
По лицето на Роуина избиха червени петна.
— Да, аз го мразя. Той използва моята сладка Луиза, за да се сдобие с наследник.
— Затова сега ти използваш мене, за да му го върнеш — каза Марджъри през сълзи.
Роуина сви ръцете си в юмруци.
— Той уби единственото ми дете.
Марджъри каза смутено:
— Тя е починала при появяването ми на този свят. Татко не я е убил.
— Колко хубаво, че го защитаваш. Преди светената вода да изсъхне от гърба на моята Луиза, тази безценна свиня те експедира в манастир и тръгна да разглежда света.
Като се почувства уязвима, Марджъри изказа гласно мисълта, която я беше тормозила години наред.
— Но ти можеше да ме вземеш оттам и да се грижиш за мен.
Роуина се втренчи в ръцете си — ръце, които бяха утешавали Марджъри, ръце които бяха платили на Клод Дрюмон.
— Исках да го направя, но тъкмо се бях омъжила за херцога, а той не желаеше и да чуе за вземането на бедна роднина.
„Фалшиво извинение“ — помисли си Марджъри, тъй като Роуина никога не й беше писала дори.
— Колко ужасно е било за теб — каза тя с болка.
— Недей да се превземаш — сряза я Роуина. — Мъжете управляват света, дете. Те крадат, покваряват и убиват, когато нещо ги подтикне. Няма нищо, което ти или някоя друга жена да може да направи, за да го промени.
Разбитото сърце на Роуина е било причината за жестоките й манипулации. Всичките незаслужени обиди и жестоки подигравки, които Марджъри беше понесла през годините, са били разплата за престъплението, че се е родила.
— Погледни ме, бабо.
Роуина вдигна глава. Измъчените й очи се приковаха върху Марджъри. Тя се почувства отново като самотно младо момиче, което беше влизало с радост в тази стая стотици пъти и беше разголвало душата си пред жената, която мислеше, че я обича. Поразена от собствената си наивност, тя каза: