— Ти ме караш да мисля, че мразиш татко за това, че не ме иска.
Брадичката на Роуина потрепера.
— Той нито те иска, нито те обича. Аз съм единствената, която изпитва най-добри чувства към теб…
Една част от Марджъри прие изявлението и го задържа в себе си. Друга част от нея искаше цялата истина. Тя беше стигнала прекалено далеч, за да се отказва сега.
— Ти уволни чиновника в Бристол, нали? Не лъжи, бабо, защото мога да проверя.
Баба й се поколеба, но след миг повдигна брадичката си отново.
— Той беше мързелив и имаше любовница. Ти беше прекалено млада, за да разбереш какъв негодник е.
Марджъри се смая от изопаченото разсъждение на Роуина.
— Това, че имаше любовница, не беше твоя работа, особено след като се справяше със задълженията си.
По бузите на баба й се стекоха сълзи.
— Опитвах се само да помогна. Не мога да направя повече нищо, което да си струва уважението. Аз съм само една стара саката жена.
Марджъри отговори, без да се трогне:
— Използвала си тази маневра много. Не можеш да предизвикаш у мен съжаление. Ти се погрижи да бъда в Бристол, когато Симингтън си откупи начина за отърване от годежа. Ти никога не ми позволи дори и удовлетворението от победата над баща ми.
— Какво те е прихванало, дете?
— Истината, бабо! Ти ме използваше.
Роуина се разтресе толкова внезапно, че пудрата от перуката й се посипа върху облегалката на стола.
— Това е абсурдно и смешно. Не бих могла да направя подобно нещо.
Сега Марджъри разпозна показната невинност. Лицемерието на баба й я нараняваше. Тя преглътна сълзите си и каза:
— Можеш.
— Клетата ми — напевно каза Роуина и разтвори широко ръцете си, като я приканваше. — Ти си се влюбила в Блейк Честърфийлд, нали? Заради това е всичко.
Очите на Марджъри плуваха в сълзи. Любовта към Блейк може да е сломила сърцето й, но измяната на баба й го беше стрила на прах.
— Чувствата ми към Блейк нямат нищо общо с проблемите, които ти създаде.
— Подозирах това — Роуина скръсти ръце в скута си. — Въпреки че не си му равностойна по обществено положение, трябва да се омъжиш за него.
Марджъри се опита да си поеме дъх след слисването. Тя се беше объркала от присъствието на херцогинята на Ендърли в пощенската стая същия ден. Сега разбра защо високопоставената дама беше благоволила да влезе в такава обикновена стая.
— Ти я въведе в пощенската стая нарочно, нали? Искаше тя на всяка цена да ме види в неизгодно положение. Как можеш в един момент да претендираш, че ме обичаш, а в следващия да бъдеш толкова жестока?
— Ти се притесняваш просто защото знаеш, че хората ще разсъждават върху причините за избора. Ако не беше баща ти, лорд Блейк щеше да си вземе жена от знатен произход. Носи се слух, че иска булка дете — такава, каквато може да моделира по свой вкус. Типично за него — като повдигна брадичката си, добави: — Поне в този случай няма да стане така, както той иска.
Точно когато Марджъри си помисли, че е понесла най-тежкия удар, Роуина директно нанесе следващия. Тъй като гордостта й беше наранена, тя се опита да си възвърне равновесието и способността да разсъждава логично. Блейк Честърфийлд беше многолик, но нищо у него не беше типично. Той беше толкова необикновен, че тя се сви от страх при мисълта, че може да се ожени за някоя друга.
— Нямаш ли какво да кажеш за себе си? — попита Роуина. — И не се опитвай да го защитаваш, защото не желая да слушам как го възхваляваш.
Това вече препълни чашата. В продължение на много години Марджъри се беше извинявала за подобни болезнени думи. Тя не беше лош човек. Беше живяла икономично, за да предложи подслон и надежда за пощальоните и спокойно съществуване на Роуина. Поне момчетата оценяваха усилието й.
— Има много какво да кажа.
— Това пътуване до Лондон те е направило смела — веждите на Роуина се повдигнаха.
Марджъри поклати глава. Пътуването до Лондон я беше изморило и огорчило. Коварството на баба й беше отворило очите й.
— Кога си промени мнението относно сгодяването ми за лорд Блейк? Преди или след като осуети пътуването ми до Лондон?
Баба й изглеждаше омаяна от перлената си огърлица.
Най-накрая отговори:
— Като се има предвид напредналата ми възраст, неговото предложение е вероятно най-доброто, което можеш да получиш. Какво значение има кога съм решила да ти дам благословията си?
— Спести си жестоката благословия и безценните мъдрости. Достатъчно ги слушах. Само отговори на въпроса ми! — Марджъри побесня.
— Аз? Жестока? — заекна Роуина. — Аз съм тази, която те обича, тази, която те освободи от онзи ужасен манастир и отвори дома си за теб.