— Мисля, че не — отговори тя. — Но баща ти не познава Редклиф — каза тя смутено. — Как е успял да ти намери такава изгодна партия?
Марджъри избегна изпитателния поглед на Роуина.
— Не мога да ти кажа, освен, разбира се, ако това не ти беше третото отгатване.
Роуина елиминира няколко шишенца, сякаш беше бог, който определяше съдбата на простосмъртните.
— Младият Атертън ходи все още по къси панталони. Уотсън Сайкс е сгоден за… — потънала в дълбок размисъл, тя взе едно флаконче от розов кварц и го допря до устните си. — Сега се сетих за един Болингброук — тя постави със задоволство шишенцето при отхвърлените. Продължи по този начин, докато останаха само пет, а рубиненочервеното шишенце се открояваше величествено над останалите четири.
— Смятам да си запазя правото на последно отгатване за тогава, когато се върнем от минералната баня — тя замълча, а когато погледите им с Марджъри се срещнаха, добави: — Ще отидем в банята „Крос“.
— Това не е честно — тревогата на Марджъри, нараснала по време на безсънната нощ, я обзе отново, но някакво друго чувство започна да я човърка — чувството, че човек не беше по-важен от шише парфюм. — Ти харесваше Кралската баня и винаги ходехме там. В другата баня се разнасят всички клюки на града.
— И какво от това?
— Това ще ти помогне да отгатнеш.
Роуина се пресегна за бастунчетата си от слонова кост в горния край.
— Дете мое, само недъгавите или прекалено здравите ще се потопят във водата посред зима. Чувстваш ли се недъгава или прекалено здрава?
Марджъри започна да се притеснява.
— Чувствам се добре, но няма да отида в банята „Крос“ тази сутрин, бабо. Знаеш колко обичат да ни одумват с теб. Няма да са ни изсъхнали още хавлиите, когато някоя вдовица с развързан език ще изтърси името му.
Роуина прониза Марджъри със студен поглед.
— Колко хора знаят?
— Достатъчно, щом една от тях е госпожа Сърли.
Роуина направи гримаса.
— Тази дърта вещица! — ощипа бузите си, а после се погледна в огледалото. — Струва си човек да разбере какво мислят другите хора. Не че техните мнения могат да му диктуват живота, разбира се.
С короната си от плитки, в розовата си копринена рокля, проблясваща на розовата светлина на зората, Роуина приличаше по-скоро на младо момиче, отколкото на вдовица на херцог.
— А ти ще получиш урок как да се справяш с мъжете.
Марджъри осъзна изведнъж, че за нея беше много по-важно да отстоява себе си, отколкото да омиротворява гордата жена пред нея.
— Казвам ти, бабо — каза тя категорично, — няма да отида в банята „Крос“.
— Чудесна изненада — заяви Роуина, като се изправи на крака. — Човек би помислил, че се опитваш да използваш ума, който съм ти дала. Грабвай хавлиите ни за баня и да вървим в Кралската баня.
Облечена в традиционната широка роба и с бялата си ленена шапка, Марджъри слизаше по тесните стъпала, водещи до Кралската баня. Сред съскащия звук на изворите със съдържаща желязо минерална вода долови шепот от женски гласове. Но противната миризма, наподобяваща тази на развалени яйца, изглежда, щеше да я смути по-малко от клюките, носещи се долу. Тя потрепера, преглътна надигащия се в гърлото й горчив сок и мина през вратата.
Плътна като мъгла миризлива пара се вдигаше в банята и изчезваше в зимното небе. Неясни форми се движеха. Тя се хвана за влажните метални перила и се отпусна във водата. Блажено топла вода покри глезените й, после коленете й. Когато се потопи повече, тя с радост установи, че никой не можеше да види лицето й.
„Има бог — помисли си тя — и той е решил да бъде великодушен към мен днес.“
— Свали ме долу, непохватно глупаче — долетя до нея буботещият глас на Роуина.
Всички звуци, освен древния съскащ шум на извора, изчезнаха. На Марджъри й се искаше да се гмурне под водата и да излезе от басейна.
— Марджъри!
„Моля те, мълчи“ — мислено й се молеше тя и съжали, че беше толкова потайна за събитията от миналата вечер. Обърна се и отиде при Роуина, примирена с очакващото я унижение.
— Тук съм, бабо.
Една ръка сграбчи нейната.
— Сляпа съм като онзи стар просяк на уличката „Лили Ноут“, дете мое.
Марджъри подкрепи с ръка баба си и каза:
— Да си ходим ли в къщи, бабо?
— О, не — отговори весело Роуина. Надвесвайки се по-близо, тя сниши глас. — Като страхливци? Никога! Ти погледна с пренебрежение на този годеж, нали?
— Да — каза Марджъри с внезапен пристъп на вина.
— Анулирам облога. Не желая да свеждам бъдещето и гордостта ти до няколко хиляди лири. Кой е той?
Нещо цопна във водата близо до тях. Подобно на фрегата, излизаща от мъглата, госпожа Сърли плуваше към тях. Ленената й шапка и широката роба сякаш смаляваха изрисуваното й лице.