— Не, благодаря, господин Стоукс. Вие си имате уроци, а Таг се нуждае от почивка. Елате за мен в единадесет.
Той се поклони, тръгна наперено по стълбите и почука с чукалото. Марджъри го последва. Един иконом с голям, закръглен нос, облечен в ливреите на Честърфийлдови, отвори вратата. Камбър каза прекалено високо:
— Лейди Марджъри Ентуисъл, управителка на пощенската станция в Бат, дошла да види Нейна милост, херцогинята на… — очите му се отвориха широко и той изви бързо глава към Марджъри.
— Ендърли — произнесе тя.
Той се обърна към иконома отново и произнесе името правилно.
С потрепващи от напиращия смях устни, икономът каза:
— Много възхитително представяне, момко — след което се обърна към Марджъри: — Моля, влезте, милейди. Нейна милост ви очаква.
Когато се промъкваше покрай Камбър, Марджъри му намигна. Той завъртя очи и хукна. Икономът взе пелерината и ръкавиците й, след което я поведе надолу по широк, облицован в мрамор коридор с наредени от двете страни палми в медни саксии, големи колкото варели за мариноване. Тя го последва в една пищно обзаведена гостна. Приказните легла и богатата мебелировка започнаха да бледнеят пред херцогинята на Ендърли, когато Марджъри я видя да се надига грациозно от стола.
Докато икономът я представяше, Марджъри наблюдаваше жената, която беше родила Блейк Честърфийлд. Даже и с модерната перука на главата си, Джейн едва достигаше до рамото на Марджъри. Кожата й имаше мекия блясък и нюанс на камея, обърната към слънцето. Тя не гримираше лицето си, Марджъри беше готова да се обзаложи за това на един впряг от коне.
Херцогинята на Ендърли кимна и посочи един стол с ръка, украсена с по-малък от този на Блейк смарагдов пръстен с монограм.
— Здравейте, лейди Марджъри. Няма ли да седнете?
— Благодаря, Ваша милост — Марджъри се поклони, а после седна.
— Можеш да налееш шерито, Фансуърт.
Икономът го наля мълчаливо, сервира питиетата и се оттегли.
Марджъри преглътна буцата от страхопочитание и завист, тя беше чувала за бижутата на Честърфийлдови. Това, което я изненада, беше, че слуховете не бяха преувеличили великолепието на големите колкото орех смарагди около шията на Джейн. Добре изработеният маниер, с който херцогинята докосваше с маникюра си тежката златна обковка, беше достоен за възпяване от поет. Марджъри поднесе чашата към пресъхналата си уста и каза:
— Да живее кралят!
От изненада устните на херцогинята образуваха пълен кръг. Тя повтори тоста. На Марджъри й се искаше да изпие шерито на една глътка, но не го направи — отпи малко от него, а после се изкашля.
— Ужасно съжалявам, Ваша милост, заради начина, по който бях облечена този следобед. Уверявам ви, че нямам навика да обличам момчешки дрехи.
Джейн беше впила поглед в питието си, а лешниковите й очи не изразяваха нищо.
— Блейк ми каза, че сте тъпа — качество, на което той, за съжаление, се възхищава.
Друго извинение застана на езика на Марджъри, но тя го задържа. Епизодът беше резултат от злополуката и тя не биваше да се унижава заради събития, независещи от нея.
— Благодаря, че ми казахте за предпочитанията на лорд Блейк. Аз просто исках да се изясня с вас.
— Направихте го — измърмори тя. — А сега ми разкажете за себе си и как една добре възпитана жена се е захванала с такова… неприсъщо за жени занимание.
Как си позволяваше да осъжда Марджъри за нейната искреност и след това да отправя такава безсрамна обида? От вярност към Блейк тя остави репликата без отговор.
— Изненадана съм, че някой с вашето положение би сметнал заниманието ми за странно. Защо, след като навярно сте чували за покойната лейди Уелс, управителка на пощенската станция в Абърдийн?
Беше ясно, че херцогинята не беше чувала за нея, тъй като премигна изненадано.
— Херцогът на Ендърли ходи за риба в Шотландия.
Марджъри последва отклонението от разговора с думите:
— Колко интересно. Какво хваща?
— Сигурна съм, че не мога да отговоря. Някакъв жалък сорт риба, предполагам.
На Марджъри й беше спестен отговорът, когато икономът съобщи за вечерята. През цялото време тя слушаше майката на Блейк да обяснява колко значимо било семейството й и какви безконечни задължения изисквало положението й. Когато се върнаха отново в гостната и отпиваха от чашите с шери, Марджъри подсмъркна, за да прикрие прозявката си. През временното затихване на разговора за постиженията на херцогинята, Марджъри каза:
— Баба ми ви изпраща най-добрите си пожелания.
Джейн се захвана пак с разглеждането на гривната си.
— Такава чудесна събеседничка. Нямам търпение да се премести да живее в Лондон. Ще бъде една от най-важните личности.