— Ще ви посещава ли?
Майката на Блейк махна с ръка. Смарагдите проблеснаха на светлината на лампите.
— О, боже, не! Блейк се съгласи да й купи къща там и да й дава издръжка.
Ето защо Роуина беше одобрила брака. Дали Блейк не беше демонстрирал щедрост, или баба й беше започнала да го изнудва? И в двата случая преместването в Лондон щеше да попречи на намесата й в отношенията й с Блейк. Успокоена от тази мисъл, Марджъри попита:
— Знаете ли как се случи Блейк и аз да се сгодим?
Тя се изсмя със звънтящ смях, който сякаш нараняваше ушите.
— Какъв глупав въпрос. По нормалния начин, разбира се. Той е отишъл при баща ви и е поискал ръката ви.
Марджъри завъртя столчето на чашата си между палеца и показалеца си. Снопчета от светлина заиграха по черната й пола.
— Не баща ми е мой настойник, а кралят.
— О, добре, това обяснява всичко — Джейн отново направи грациозния маниер, с който докосваше огърлицата си. — Блейк е отишъл при краля. Те са много близки, както знаете. Моето семейство, Чолмондли, разбира се, се радва на благоразположението на Негово величество. Ние винаги сме били първостепенни.
— Блейк не е ходил при краля, но дори и да беше го направил, нямаше да има голямо значение, тъй като мога сама да избера собствения си съпруг.
Като погледна Марджъри така, сякаш че беше влечуго, херцогинята каза:
— Колко сте елементарна!
Марджъри си спомни какво беше казала Джейн на Блейк: „Дяволът те е оставил на прага на Честъруд.“ Каква коравосърдечна вещица беше тя, помисли си Марджъри.
— Така да бъде, но вие не ми отговорихте на въпроса.
— Помислих си… о, ужасно съм объркана. Как тогава се случи това? — изящните й вежди се повдигнаха подозрително. — Измамихте ли сина ми?
— Не, Ваша милост. Баща ми изнудва Блейк. Надявах се, че вие ще ми кажете защо — Марджъри пое дълбоко въздух.
— Изнудва го? Това е абсурдно. Блейк има повече пари, отколкото може да похарчи, и си плаща дълговете.
— Не мисля, че парите са в основата на изнудването от страна на баща ми. Той знае някаква тайна на Блейк.
Лицето на Джейн пребледня. Чашата й се изплъзна от ръката и падна на килима.
— Милостиви свети Джордж! — изрече тя. — Той сигурно е открил…
— Открил какво, Ваша милост? — каза умолително Марджъри. — Какво знае баща ми за него?
Ръката на херцогинята се вдигна бързо към челото й.
— Това е толкова ужасно. Ако някой разбере…
Страхът сякаш изтласка Марджъри от стола й. Тя коленичи до херцогинята с разтуптяно сърце.
— Какво да разбере, Ваша милост! Трябва да ми кажете.
— Винаги съм се страхувала, че това ще се случи. Как е могъл Блейк да бъде толкова небрежен? Той знае как да предотврати риска някой да открие… О — изстена тя, — вредата, която това може да причини… — ужасените лешникови очи се спряха на тези на Марджъри.
— Какво е то? — попита Марджъри, като изскърца със зъби.
Херцогинята се втренчи в ръцете си, сякаш беше изпаднала във вцепенението на транса.
— Не можете да си представите срама, който Честърфийлдови ще понесат. Ще трябва да се преместим в провинцията — завинаги. Ще бъдем съсипани!
С нарастването на чувството за безизходност, търпението на Марджъри изчезна. Най-накрая тя каза:
— Баща ми ще разпространи тайната на Блейк като чума, ако не се омъжа за него. Аз няма да го направя, докато не ми кажете какво е направил.
Джейн впи идеалните си зъби в долната си устна. Гърдите й потрепнаха от сподавени сълзи.
— Знаех си, че ще се издъни някой ден. Баща му смяташе, че морето е най-доброто място за такъв като него — тя сграбчи ръката на Марджъри с ледените си ръце. Всякаква проява на надменност изчезна от лицето й. — Трябва да се омъжите за него! О, моля ви, кажете, че ще го направите. Ще ви платя колкото искате. Кажете някаква сума.
— Майко! — изрева Блейк зад гърба на Марджъри. — Овладей се!
Джейн се отпусна на стола, но от очите й се излъчваше презрение към сина й.
Сърцето на Марджъри натежа като олово в гърдите й. Горкият, горкият Блейк! Тъй като не можеше да се обърне с лице към него, тя впери поглед в разлятата чаша шери, а съзнанието й беше като въртележка от шокиращи възможности.
Ръката му докосна рамото й. Пред погледа й изникнаха лъскавите връхчета на ботушите му.
— Ще се омъжа за теб, Блейк — каза тя, без да вдига поглед.
Той изруга така, че майка му ахна. После се обърна и изтича навън от стаята, като затръшна вратата след себе си.
На следващата сутрин Марджъри се отби у тях, но Евърсън я информира, че старши капитан лорд Блейк е мъртво пиян и не може да бъде на разположение.