Тя изпадна в отчаяние. През мъглата на унинието си чу да бият камбаните на абатството. Страхът, че баща й беше пристигнал по-рано, се превърна в радост при вида на Боу Неш. Но кралят на Бат се беше върнал победен. Парламентът беше обявил хазартните игри за незаконни. Вистът и другите игри на карти, при които се използваха цифри, сега бяха извън закона.
Тъй като банкрутът започна да се мержелее на хоризонта, древният град Бат потъна в замайваща тишина. Докато лорд Блейк продължаваше да отказва да я приема, Марджъри ходеше като обезумяла, защото след четиридесет и осем часа баща й пристигаше в Бат.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
„Безхарактерни мъже, съсипани стари женкари и високомерни млади развратници са неизличимо петно върху чистото лице на Бат.“
До петък сутринта Марджъри вече подскачаше при всеки шум и непрекъснато поглеждаше през рамо. Болеше я вратът, а стомахът й се свиваше. С мълчанието си църковните камбани сякаш се присмиваха на тревогата й.
Къде беше баща й? Тя сви юмруци за миг и пожела той да дойде и сложи край на тормоза й, но в следващия момент се молеше кракът му да не стъпва никога в Бат. Тъй като не я свърташе на едно място, тя слезе на долния етаж и започна да сортира пощата. Пусна писма, предназначени за Лондон, в отделението за единбургската поща, а местната кореспонденция изпрати за Бристол. Камбър оправи бъркотията и предложи да направи сутрешната обиколка. Тя отхвърли предложението му, надявайки се на чудото Блейк да пожелае да я види. Но той отказа. Тя помоли Евърсън да й донесе годежния документ и го подписа.
— Съжалявам, че не желае да ви види.
В очите й бликнаха сълзи. Беше помогнала на Шелбърн и на останалите, като им беше дала пари. Драсването на името й върху някакъв нищожен къс хартия изглеждаше незначителен жест от нейна страна, за да помогне на Блейк Честърфийлд.
— Той не може да ме задържи с този документ, но ако баща ми го види, това ще спечели за Блейк още малко време. Може би когато дойде на себе си, ще пожелае да разговаряме.
— Сигурен съм.
Тя се върна унила в Хартсанг скуеър. Точно когато се качваше по стълбите към задната врата, камбаните на абатството забиха. Всеки звън беше като удар върху самата нея. Дали баща й беше пристигнал? Като се обърна, тя се втурна към едно уединено място по пътя за Бристол. Точно когато завиваше зад ъгъла, звънът на камбаните заглъхна. Миг след това Майлоу Мегрет мина покрай нея на чисто бял кон. Гърлото й беше изсъхнало като есенно листо. Тя се дръпна назад.
Появи се карета в бяло и златисто. Тя влезе в Бат, теглена от шест запенени червеникаво-кафяви коня и украсена с развяващи се знаменца. Вътре в нея седеше само един пътник.
„Татко!“ Сърцето й се обърна. Искаше й се да затвори очи, но гордостта и любопитството не й позволиха. Напрегна се, за да види лицето му, притискайки се към тухлената стена на Кларк Мъркънтайл. Чудеше се дали щеше да го познае след четиринадесет години. Периферията на шапката скриваше чертите му.
Изпита желание да хукне след каретата, но вместо да го направи, се затича обратно към Хартсанг скуеър, оседла коня си и го пришпори към каменоломната на Бат.
Когато тя се върна, Боу стоеше на двора пред конюшнята, хванал бялата си шапка в ръка, а дългообразото му лице беше намръщено. Камбър вкарваше коня му в конюшнята. Марджъри се приближи.
— Къде е той? — попита го тя.
— Наел е къща на Чембърлейн Клоуз.
Боу подаде ръката си. Марджъри я сграбчи и усети прилив на сили.
— Вие сте толкова добър към мен, Боу. Нямам и представа с какво съм заслужила вашето приятелство.
— Стига — каза той, като я погледна. — Заслужаваш много повече от един стар комарджия, който няма какво да играе вече.
Дни наред мислите й се бяха насочвали от предстоящото пристигане на баща й към неизбежното проваляне на любимия й. Какво щеше да прави Блейк? Сърдечната болка и нерешителност я тормозеха.
— Горе главата! — каза Боу. — Положението може да се влоши.
— Не виждам как — засмя се тя тъжно, — освен ако пресъхнат изворите.
Той изпъшка.
— Не го казвай дори. Без приходите от игрите на карти в Уилтшър и Симпсън ще мога да побера хазната на града едва в кутийка за емфие. Стигнали сме до задънена улица в „Aquae Sglis“.
Тя беше толкова погълната от собствените си грижи, че беше забравила за затрудненото положение на своя покровител.
— Какво ще правите?
Той се усмихна широко, като завъртя шапката си върху показалеца, подобно на човек, който знаеше отговора на някаква загадка.
— Почерпи ме чаша бренди и ще ти разкажа за изключително хитрия ми план да заобиколя закона за забрана на хазарта законно, разбира се.