— Влез, влез, Блейк — каза той, като посочи двойка столове с прави облегалки, тапицирани със синьо кадифе. Блейк седна, като пропъди тръпката на отвращение. Той избра единствената обща тема за разговор, която имаха.
— Виждал ли си Марджъри?
— Майлоу — каза Ентуисъл, — налей на лорд Блейк чаша бургундско вино — най-доброто червено вино в цяла Франция. С теб изпихме една бутилка на първата ни среща, нали?
Блейк взе чашата и отпи от нея. Макар че презираше човека срещу себе си, той призна, че виното беше наистина най-хубавото, което някога бе пил.
— Има отлична консистенция.
Джордж дръпна чекмеджето на масичката и извади лист хартия.
— Правилата на Бат от Боу Неш.
Безпокойството накара Блейк да се размърда на стола.
— Запознат съм с тях.
Джордж спря да преглежда списъка с правилата.
— Пише като властелин, който издава кралски заповеди. Виж тук — той извади друга страница. — Това може да те заинтересува.
Блейк пое хартията, илюстрована с един пощенски рог, и я прибра в джоба си.
— Не те ли интересува? — попита Джордж.
„Не се ядосвай“ — каза си Блейк.
— Интересува ме повече защо не отговори, като те попитах дали си се виждал с Марджъри.
— Сигурен съм в това — Джордж задържа чашата си към светлината, а воднистите му сини очи се присвиха, докато разглеждаше виното. — Въпросът стои така: доколко ти си се виждал с нея? Внучето беше част от сделката ни.
Блейк почти се задуши при грубите думи.
— Джордж, тя е наистина твоя дъщеря. Очите на Джордж загледаха с блуждаещ поглед.
— Майлоу казва, че има слабост към рода на майка си.
При мисълта за Роуина виното в устата на Блейк придоби горчив вкус. От нея Марджъри беше наследила елегантния си вид и внушителния си ръст, но не беше получила нищо, освен неприятности и главоболия. Блейк огледа слабите сини очи на Джордж и дребната му фигура, като потърси някаква прилика с Марджъри. Навъсеният Джордж беше толкова различен от жизнерадостната си дъщеря, колкото истината от лъжата.
— Върви да я видиш и научи сам — каза Блейк отвратено. — Дори мога да го уредя.
— Какво означава това? — попита подигравателно Джордж. — Предлагаш да водиш социалния ми регистър ли?
Ръката на Блейк се разтрепера. Виното се разклати в чашата. Искаше му се да предложи на Марджъри подкрепата си при срещата с баща й.
— Представи си това — продължи Джордж — високопоставеният и всемогъщ наследник на Честърфийлд да се принизи до чиновническо задължение — той изпи останалата част от виното и облиза устните си. — Но аз съм сигурен, че ще направиш много неща за мен, лорд Блейк. За съжаление, да станеш мой секретар не е едно от тях.
Блейк се почувства като муха, уловена в паяжина, потрепваща от приближаването на гладен паяк.
— Чувам някои обезпокояващи слухове за дъщеря ми, откакто пристигнах в Бат — каза Джордж. — Говори се за минали премеждия и безразсъдна младост.
Косата на Блейк настръхна. Как си позволяваше този жалък и презрян подлец да бъде толкова неблагосклонен към собствената си дъщеря?
— Като се има предвид мизерията, на която си я обрекъл през всичките тези години, защо се изненадваш?
Джордж се наклони напред и присви огромните клепачи на очите си.
— Надявам се, че си сложил край на нейната мизерия. Прав ли съм?
Като се прокле за страха си, Блейк отговори:
— Тя подписа документа.
Джордж трепна.
— Великолепно! — отпусна юмрука си върху подпората за ръце на креслото. — Чакай. Не ти вярвам. Къде е той?
Блейк извади документа от джоба си.
— Ето — каза той.
Джордж свали кръстосания си крак и разгъна пергамента върху бедрата си. Разгледа подписа внимателно.
— Чудесно, мой човек — засмя се той. — Или трябва да кажа сине мой? Ще уточним датата за след две седмици от днес нататък.
— С вас няма да уточняваме никаква дата — каза Блейк. — Това е въпрос за обсъждане между нас с Марджъри.
По-късно същата нощ Блейк стоеше в стаята на Марджъри, загледан в празното й легло. Сигурно беше заминала за Бристол или Лондон, или някъде другаде, където искаше. По-добре в ада, отколкото тук, помисли си той. Вината, която изпитваше, връзваше червата му на възел. Тя не биваше да бъде ограничавана по същия начин, както той, защото беше решителна и нежна. Нямаше нужда да си придава храбър вид, за да се изправи пред света. Беше откровена и уверена в себе си, защото беше дъщеря на Джордж Ентуисъл.