Изпълни я дълбока любов. За да сложи по-скоро край на мъчението му, тя му предложи ръката си, като я постави върху книгата с дланта нагоре. Неспокойни зелени очи, примамливи като усамотена гора, проследиха движението й. Той измъкна книгата с палеца и показалеца си и я сграбчи като псалтир. Очите им се срещнаха: нейните — умоляващи, а неговите — блеснали от сълзи. Сърцето й се сви.
— Кажи ми — промълви тя.
— Не мога да чета.
Тя замръзна на мястото си, вцепенена от шока и голямото му нещастие.
— О, Блейк! — възкликна тя и протегна ръка към него. Той изпусна книгата, вдигна нагоре ръцете си и скочи на крака.
— Недей. Не се нуждая от твоето съчувствие, нито го желая. Участието ти в освобождаването ми от баща ти ще бъде достатъчно.
Той никога не беше седял под някое дърво през горещ летен ден, погълнат от книга. Беше пропуснал вълнението, което предизвикваха думите на античните писатели.
— О, Блейк, не е възможно да говориш сериозно!
Той отклони погледа си.
— Не мога и да очаквам да го разбереш. Само Евърсън ме разбира.
— Но ти смяташ по-добре от мен и рисуваш чудесно — каза тя, объркана като в мъгла.
— Вярно е, за мен цифрите са… лесни, също и линиите, от които става рисунка, но буквите са бъркотия от драскулки. Неграмотният е като роб, спомняш ли си?
Главата й се завъртя.
— Но ти си най-важният човек в кралската флота. Как си постигнал такава славна кариера без…
— Без да бъда грамотен? На човек не му е необходимо да чете, за да командува хора и потопява вражески кораби.
— Как си се справял в Итън и Кеймбридж?
Той се залюля назад на токовете си и впери поглед в тавана.
— С помощта на Евърсън.
Нищо чудно, че той и Евърсън бяха по-скоро като баща и син, отколкото като благородник и слуга.
— Сигурно учителите…
— Никой не би се осмелил да скъса един Честърфийлд.
— Избирал си най-лекия път, но аз няма да ти го позволя повече. Ще ти преподавам, Блейк.
Той се върна до леглото и хвана ръцете й.
— Проблемът не е просто в буквите, Марджъри. Аз не съм нещо в ред — той бръкна в ризата си и извади компаса. — Не мога да различа север от юг без това, дори не мога да разчитам циферблата на часовника.
Тя изтръгна ръцете си и премисли възможностите. Беше прекарала живота си в решаването на проблеми. Можеше ли да се справи и с този? Да!
— Имаш нужда от очила. Това е всичко.
Той поклати глава.
— Моля те — каза той с вид на този Честърфийлд, който беше, а не неграмотният човек, който твърдеше, че е, — повярвай ми, че имам разсъдък. Мога да убия елен с лък и стрела от сто ярда. Мога да вдена много бързо иглата ти — той щракна с пръсти. — Нищо ми няма на зрението.
— Ходил ли си на лекар?
— Да, но не лично.
— Евърсън ли е ходил?
— Да, отново той.
— Дай ми минута да помисля.
— Марджъри — каза той жално, — не можеш да ми помогнеш.
Това провокира решимостта й.
— Повече от шест години хората говорят, че не мога да управлявам пощенската станция — каза тя, като вирна брадичката си и се наклони толкова близко до него, че устата й се напълни със слюнка от цитрусовия му аромат. — Отначало казваха, че пощальоните ще ме заблуждават, и бяха прави, но аз намерих разрешение.
— Таг и останалите момчета ли? — попита той с усмивка.
— Да и когато заложих за маршрута Бат-Бристол, казаха, че това изисква прекалено много работа и че ще я оплескам в Уелс или че ще загубя женствеността си.
— Ще загубиш женствеността си ли? — каза той. — Със сигурност не си я загубила.
Тръпка на задоволство премина през нея.
— След това казаха, че никога не бих успяла с пощенската кола — той понечи да каже нещо, но тя го прекъсна. — Знам, знам, че имахме някои затруднения, но те не са непреодолими. Нищо не е непреодолимо. Така че, Блейк Честърфийлд, не се осмелявай да ми казваш какво мога и какво не мога.
Един поглед на примирение омекоти красивите му черти.
— Много добре — каза той, — но всички теории, създадени от най-големите умове на света, включително и твоят, няма да променят факта, че не мога да чета и да разбирам повече от една-две написани думи. Не познавам часовника и не мога да кажа къде точно се намирам, ако не гледам слънцето или звездите или не се допитам до верния си компас.
Когато Марджъри се върна назад във времето, което бяха прекарали заедно, тя разбра, че той се беше издавал поне десетина пъти. „Накъде е север?“
„Ако можех, щях да ти напиша сто стихотворения.“ „Не съм толкова красноречив с перото.“ Тя не е знаела какво да търси. Мислеше си, че е измъквал от някого тайни, или че беше баща на незаконнородено дете.
— Виж, Марджъри, знам какво си мислиш, но няма смисъл.