— Мислех си за това, колко съм била далеч от истината.
— В какво подло деяние си ме подозирала? Сифилис? Разврат?
Завладя я чувство за вина, но не можеше да го лъже.
— Измяна.
Той трепна и наведе брадичката си, докато стигна гърдите му. Страданието му достигна до нея.
— Мислех си също и за прелъстяване — каза тя, като се надяваше да развали магията.
— По-скоро бих приел да стана жертва, отколкото вината да бъда развратник — отговори той.
Милият Блейк Честърфийлд! Замисли се за репутацията му и за обаянието му. Навярно беше прелъстил достатъчно богати и красиви жени, за да напълнят цял Бат. С какво можеха да го привличат една попрехвърлила годините управителка на пощенска станция и злобните й роднини? С нищо. Освен с това, че можеше да го научи да чете.
— Сега ти ще бъдеш ученикът, а аз — учителят.
— Никой не може да ме научи, безполезно е.
— Ще надхитрим баща ми.
Блейк щеше да бъде освободен и да си намери принцесата, а Марджъри — да управлява пощенската станция на Бат. Приемливите решения изобщо не я зарадваха, но тя доста отдавна беше научила, че щастието не беше изискване на обществото или нова рокля. То се беше събуждало всеки ден в сърцето й и беше целта на живота й.
— Не се тревожи — каза той. — Наистина не е толкова важно. Ще направя нещо — ще отида при краля.
Изглеждаше толкова съкрушен.
— Предизвикваш ли ме? — попита тя.
— Не е преднамерено.
— Остани там, където си — тя скочи от леглото и донесе молив и хартия. Седна с кръстосани крака, а нощницата й се вдигна над коленете. Той се втренчи в краката й с очи, блеснали от любопитство. Тя се изкашля и той вдигна очите си от тях.
— Е, какво очакваш от мъж, обвинен в прелъстяване? — каза той, като се усмихна срамежливо.
— Ти прие с охота ролята на жертва, нали си спомняш? — каза тя. — А сега бих желала да имам вниманието ти.
Той й отправи помръкващ поглед.
— Имаш го, любима.
По тялото й се разля топлина.
— Не този вид внимание имах предвид — тя написа с печатни букви всички гласни от азбуката, а после съгласните.
— Какво виждаш?
— Пробвал съм това и преди с Евърсън, но без резултат — отговори той, като отмести листа към нея.
— Ти се шегуваш с мен — тя посочи буквата „А“.
— Виждам носа на кану.
— Какво означава „кану“? — попита тя смутено.
— Малка лодка — той взе молива и като прибави няколко линии, скицира лодка, заострена в двата си края.
— А сега тази — тя посочи буквата „Е“.
— Това е лесно — вила, обърната на една страна.
— Напиши думата „кораб“ — каза тя.
Той сви пръстите си около молива и тя си помисли за това, колко чудесно и без всякакви усилия рисуваше картини и хора. Подаде й листа.
— Така ли е?
— Не точно — тя стисна зъби. Буквата „К“ беше обърната наопаки.
— Виждаш ли? Казах ти, че не мога да го направя. Никога не се получава.
Като отхвърли предположението за слабо зрение, тя се зае да разбере как работеше ума му и установи, че въпреки че можеше да нарисува идеален кораб и да произнася думата на шест езика, той не можеше да свърже буквите със звуците или образа. Когато някои от буквите се появиха на обратната страна, тя поднесе листа към едно огледало, като си мислеше, че той може така да разбере по-добре думите и да ги запише правилно на листа.
Той присви очи и се напрегна да довърши упражнението. Изненада я противоречието в него — приведен над листа, Блейк й изглеждаше толкова привлекателно млад, също като пощальоните по време на уроците. Но приликата свършваше дотук, защото, когато си помислеше за мъжа, сърцето й забиваше по-бързо и жената в нея скандално се пробуждаше. Блейк Честърфийлд беше изключително мъжествен, но годините на безизходност го бяха лишили от търпение.
— Стига — той вдигна ръце във въздуха. Моливът полетя над гардероба, а огледалото се разби на пода. — Отказвам се. Никога няма да се науча — каза той и излезе.
Десет минути по-късно Марджъри влезе в апартамента му у Кливлънд с речник в ръка и плоча под мишница.
— Мисля си — каза тя, — че сигурно използваме неподходящи средства.
Очите му проблеснаха с извинение и надежда.
— А аз съжалявам, че загубих търпение.
— Остави това — каза тя, като се приближи до него. — Имаме да вършим работа.
Той се засмя и погледна към леглото.
— Мога да прекарам час или два в молене за прошката ти: това предполага един вид работа.
Тя си придаде най-строгия учителски вид и му подаде плочата.
— Напиши тук една дума.
— Коя дума?
— Без значение.
— Имам да избирам от толкова много — каза той, като завъртя очи.