— Добре, избери — тя почука по плочата.
Той написа думата „устни“, като изпусна „т“, а „и“ написа наопаки. Тя изчисти плочата и написа думата правилно.
— Кажи думата, Блейк.
Той я произнесе с такова явно сладострастие, че собствените й устни пресъхнаха. Тя го улови за ръката, борейки се с прилива на желание.
— Кажи думата буква по буква — този път, като изписваш всяка буква, когато я произнасяш.
— Защо?
— За да се научиш да свързваш звука с буквата — отговори тя задъхано.
Той премигна, но умът зад великолепните зелени очи схвана принципа.
— Това е нещото, което никога не съм можел да правя — каза той, като плесна обутото си в кожа бедро. — Ти си страхотна, Марджъри!
Тъй като не можеше да му предлага фалшива надежда, тя каза:
— Това е само теория. Не можем да бъдем сигурни, че ще има ефект.
— Знам — той я целуна бързо по устните. — Дори и да не мога да се науча по този начин, благодаря ти, че си направи труда да ми помогнеш.
— Няма защо. А сега направи каквото ти казах.
— Сега, след като усвоих „устните“, хайде да напишем цялата азбука — заяви той след десет минути.
Те го направиха, но вместо да използват детски думи като „куче“, „котка“ и „кораб“ издадоха азбука на влюбените. Той я помоли да напише думата „гърди“. После произнесе всяка буква, като я показваше. Най-накрая погали гърдите й.
— Това нагледно упражнение е чудесно, нали любима? Урокът беше сполучлив по две причини: Блейк се учеше да чете, а Марджъри изгаряше от желание.
— Хайде да се върнем отначало — прошепна той. — Нямам търпение да разбера дали съм запомнил „устните“.
Тя знаеше, че желанията му не бяха свързани с урока. Желаеше нея, а тя него, но не можеше да рискува да зачене.
— Достатъчно за тази вечер. Уик пристига сутринта с пощата от Бристол.
Тя се върна в Хартсанг скуеър в усамотената си стая, като му остави книгата и плочата. Но след двадесет минути той влезе важно в стаята й с широка усмивка на лицето си и бутилка вино под мишницата си.
— Средствата, които използвахме, бяха наистина неподходящи.
Тя скочи от леглото и се хвърли в обятията му. Един жест на благодарност се превърна в жадна прегръдка, а след това в страстна целувка.
Блейк я занесе до леглото. Наблюдаваше го като през мъгла как се съблича, но изведнъж се сети за тампона. Помисли за последиците и премисли възможностите си. Ако не се предпазеше, можеше да се впримчи в брак. Беше му дала средството, с което да се отърве от баща й, но усилията й щяха да отидат на вятъра, ако заченеше от него и го заставеше да се ожени за нея.
Когато застана пред нея, великолепен в своята голота, тя се извини и отиде в тоалетната, за да постави тампона. За нейно съжаление той скоро след това го откри.
— Виждам, че не съм единственият, който научава нов номер — каза с блеснали очи.
— Защо се сърдиш? — попита тя. Познатата арогантност се върна.
— Не се сърдя — отговори той спокойно и постави тампона на мястото му — ти не желаеш този брак повече от мен. Наистина съм благодарен, защото има някои неща, на които мога да те науча, и те са много по-приятни, ако не се притесняваме за… усложнения. Сега можем да започнем играта.
Тя се превърна в ученичка и през следващия час той я изуми и развълнува със силата и въображението си. Загуби представа за броя на екстазите, до които я доведе, и когато най-накрая се успокоиха, той я притисна до себе си, а тя се отпусна в ръцете му и заплака. Беше права: той не желаеше дете от нея.
Все пак поиска да спи до нея поне през нощта и тя прие утехата, която й предложи. Притисната нежно до него, тя потъна в най-сладостния сън, който беше познавала някога. Но на сутринта се събуди в празно легло с новината, че баща й я очакваше долу.
ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА
„Аз съм тук, за да попреча на хората с високо обществено положение и състояние да извършат нещо, което може да ги компрометира.“
В състояние на непоносимо тревожно очакване Марджъри облече една всекидневна рокля, среса косата си и си направи прическа. Сърцето й беше празно — празнотата беше настъпила след разбирането на тъжния факт, че Блейк Честърфийлд дори не се беше потрудил да й каже „довиждане“. Тя се хвана здраво за болката и я стисна като щит, защото след миг щеше да се изправи срещу баща си, който никога не я беше обичал или желал.
Чу отнякъде едва доловимото жално ехо от плача на едно самотно момиченце, което страдаше за баща си. По навик започна да утешава детето в съзнанието си, като превърна великана баща в човек със сияещо от любов лице и широко разтворени за прегръдка ръце.