„Да му се не види макар“ — помисли си Марджъри. Тя беше сигурна, че старата вещица е в банята „Крос“.
— А, ето ви и вас, дами — каза госпожата. Роуина се наежи.
— Забравяте добрите маниери, госпожо Сърли.
Очите й се отвориха широко, а устата зяпна. Сместа от тебеширенобяла пудра и руж се беше превърнала в розова паста и се стичаше по хлътналите й бузи.
— Вярно, Ваша милост — промърмори хладно тя, — как можах да бъда толкова небрежна!
— Едно елементарно задължение за вас, сигурна съм.
Госпожа Сърли обърна към Марджъри маскираното си лице:
— Трябва да ви предам съобщение от вашия годеник. Той ви очаква в Кралската баня.
— Може да чака до второто пристигане на…
— Моля те, бабо — прекъсна я Марджъри, тъй като не беше свикнала с подобна неучтивост.
Роуина замълча, но пръстите й се впиха в плътната роба на Марджъри.
— Благодаря ви, госпожо Сърли — каза Марджъри, — беше много мило от ваша страна да предадете съобщението.
Жената вдигна брадичката си и се усмихна. Сместа по лицето й се беше стекла до крайчето на устните и образуваше ръб.
— Разбира се, че ще го предам, лейди Марджъри — тя хвърли един злобен поглед на Роуина. — Сега, след като си изпълних задължението, ще се върна при приятелите си. Приятен ден! — скована от възмущение, тя се потопи в хладката вода и изчезна в мъглата от пара.
Тъй като знаеше, че смелостта й ще се стопи, ако се поколебае, Марджъри се освободи от ръцете на Роуина.
— Извини ме, бабо, няма да се бавя.
— Не може да отидеш сама — Роуина, изглежда, беше загубила интерес към името на мъжа от другата страна на стената.
— Мога, бабо, и ще отида.
Марджъри се отправи през мъглата в Кралската баня над морето от любопитни лица. Тя чуваше как нежното чуруликане на женски смях хармонира с плътното буботене на мъжки гласове. Тъй като водата тук беше значително по-гореща, тя изсмукваше цялата й енергия. Широките й като на расо ръкави на робата се издуха, а тежкият плат беше като товар на гърба й. Това, което беше започнало като поход на решимостта, се превърна в страхливо пълзене.
Елитните посетители на банята й кимаха като минаваше. „Типично за тях — помисли си Марджъри — да се откажат от приятната атмосфера в банята «Крос» днес заради очакваното по-голямо забавление тук.“
Като разменяше любезни реплики и не обръщаше внимание на подигравателните подмятания, тя заобиколи армадата от плаващи японски подноси с цветя и захаросани лакомства за къпещите се дами.
Дочу гласа му много преди да види образа му.
— … Пит Млади има право. По дяволите французите и тяхната необявена война на търговията ни с Испания.
Като използваше гласа му за ориентир, тя се запъти бавно натам, докато една малка ръка не я спря.
— Не е нито честно, нито прилично да се държат по този начин. При това са благородници.
Съчувственият глас беше на госпожа Джулиана Пепджой — любовница на „краля“ на Бат. Марджъри се успокои, изненадана от намесата на такава важна фигура в града.
— Благодаря ви.
Приказни черни къдрици надничаха изпод ленената шапка и сякаш образуваха рамка за черните птичи очички и заострената брадичка на Джулиана.
— Вие заслужавате много повече от това да бъдете тормозена от безмозъчни грубияни.
Марджъри разбра защо Боу Неш беше избрал тази добродушна жена.
— Няма да им позволя да ме тормозят — тя се молеше да е така.
— Няма, ако аз не кажа нещо по този въпрос — черните й очи заблестяха. — Да вървим ли? — тя вдигна ръката си. — Събрали са се ей там, до статуята на крал Бладууд. Признавам си, че имам голяма нужда да кажа няколко думи на господин Неш.
Тъй като не можеше да отхвърли предложеното приятелство, Марджъри тръгна в крак с нея. Като минаваха, шушукането на гласовете утихваше, а това напомняше на Марджъри за атмосферата в Залата за пиене на минерална вода, когато Блейк Честърфийлд беше нахълтал в нея и живота й. Мъглата се разреди. Тя го съзря да се излежава срещу осмоъгълната кула в центъра на банята. Пред него Боу Неш изглеждаше като джудже, погълнат от разговора си с възхитителната херцогиня Марлбаро.
Блейк Честърфийлд изглеждаше напълно спокоен с широко разтворените си ръце, леко мушнати в халките, които висяха на кулата. Тъй като презираше шапките, неговата гъста черна коса падаше на небрежни вълни върху високото му чело. Високата температура на водата беше предизвикала руменина по мургавото му лице. Разтворената яка на халата му за баня разкриваше гъсти черни косми на гърдите и златен компас на дебела златна верижка.