Той й хвърли още един поглед.
— Мислих си, че там ще живееш по-охолно.
Нараненото дете в нея заплака.
— Но аз бях бебе и имах нужда от баща си.
Той отново закрачи.
— По това време и аз самият бях почти дете. Моята Лу — гласът му секна и той се изкашля, — съпругата ми, беше току-що починала и не беше възможно да се грижа за теб.
— Виждам, че годините не са променили чувствата ти — каза тя с болка в гласа си.
Той се загледа в копринената панделка около шията й и тя съжали, че нямаше огърлица от диаманти с толкова силен блясък, че да го ослепят.
— Ти ще се омъжиш за Блейк Честърфийлд!
Стоманена решителност втвърди сърцето й.
— Няма да го направя!
— Какво ти става? Той е най-добрата партия в Англия.
Реши да му каже истината, но вместо това изрече лъжа.
— Няма да се омъжа за мъж, когото не обичам.
— Бракът по любов е глупаво нещо. Мога да свидетелствам за това. Няма да ти позволя да допуснеш подобна грешка. Ти подписа документа. Няма ли да устоиш на думата си?
Блейк щеше да преодолее затрудненията, а нейното сломено сърце щеше да се възстанови някой ден.
— Не!
— Трябва да имаш богат съпруг — заяви той, насочил сега вниманието към ръцете си. — И тогава няма да се налага да се принизяваш да разнасяш пощата на хората.
— Харесва ми да бъде управителка на пощенската станция в Бат и предполагам ще ти достави удоволствие да чуеш, че разнасям кореспонденцията само на херцози или по-големи благородници.
— Казвам ти, че ще станеш херцогинята на Ендърли.
Тя въздъхна.
— Не, татко, няма да стана. Блейк няма да се поддаде на твоето изнудване.
Погледът му се впи в нейния.
— Изнудване? За какво говориш?
— Ти искрено ли си мислиш, че съм достатъчно глупава, за да повярвам, че Блейк и останалите са се втурнали в Бат, изгарящи от нетърпение да се омъжат за мен?
По лицето му избиха петна.
— На тебе всичко ти е наред. Кой ти каза, че не е? Освен ако… е била Роуина. Ще удуша тази кучка.
— Ти променяш темата. Остави Блейк Честърфийлд на мира.
— Ако не означава нищо за теб, защо тогава го защитаваш?
Като събра храброст, тя отговори:
— Бих защитавала всеки от теб и проклетите ти игри. Ти си същият като баба.
Той се засмя жлъчно.
— За такава обида бих извикал мъж на дуел. Тя е една стара вещица и не се занимава с никаква друга работа, освен да създава неприятности.
Сърцето на Марджъри се сви от болка.
— И да ме отгледа вместо теб.
— Марджъри, аз… — той направи крачка напред, а ръцете му се раздвижиха, сякаш готови да я прегърнат, но после се спря. — Тя нямаше никого, освен тъжни спомени. Убеди ме, че й дължа… обеща, че ще се грижи добре за теб.
Дали и баща й не беше манипулиран от Роуина? Може и така да беше, но това не му даваше право да използва собствената си дъщеря за отмъщение.
— Тя се грижеше за мен по свой начин. Сега мога сама да се грижа за себе си.
Той процеди през зъби:
— Ще направя това, което е най-добро за теб. Ти имаш нужда от съпруг, който да се грижи за теб и да те дари с деца. Ще имаш Блейк Честърфийлд за съпруг, или в противен случай целият свят ще го има на тепсия.
Предпазливостта й се възвърна изведнъж и тя отговори.
— Можеше да очаквам подобно нещо от теб.
— Говориш в стила на Роуина.
— Колко хубаво, от твоя страна, че го забелязваш.
Той извади една от последните прокламации на Боу.
— Просто ела в Уилшър и ще разбереш дали не говоря сериозно, че ще ти намеря най-добрия съпруг в Англия. Не е необходимо да живееш под един покрив с баба си.
Марджъри не искаше да оспорва това — баба й я беше наранила дълбоко, но проблемите й с Роуина и пощата приключваха.
— Малко е късничко за повторно обмисляне къде да живея, татко, но не се притеснявай — тя се хвана за една приятна истина. — Роуина и аз често се разхождахме из Хартсанг скуеър, без да се виждаме дни наред.
— Това, което чувам, ме успокоява — погледът му се вдигна към очите й и сякаш прободе лицето й. След това изражението му издаде болката, която таеше в душата си. — Висока си като майка си — отмести погледа си. — Приятен ден и помни: съдбата е начертала линията на Честърфийлд върху изящните ти малки ръце.
Тя го наблюдаваше как си отива и усети най-странното чувство — че много се смущаваше да я погледне. Навярно, помисли си тя, защото беше досадна незначителна подробност, която пречеше на интензивния му живот.
Заблуждавайки наранените си чувства, тя се замисли над официалния вариант от плана на Боу да заобиколи закона за забраната на хазартните игри. Не случайно го наричаха „краля“ на Бат помисли си тя, като препрочиташе подробностите, свързани с едно празненство, което беше устроил в Уилшър. В старанието си да спаси Англия от порока, Парламентът беше обявил за незаконни игрите на карти с числа. В старанието си да спаси Бат от разорение, Боу Неш измисли нова игра, наречена „Учен“, в която се използваха карти с букви и се провокираха играчите да измислят думи. Мозъкът й блокира, тялото й затрепера от страх. Блейк все още не разбираше буквите достатъчно добре, за да измисля думи, и баща й го знаеше.