В петък вечерта Блейк стоеше до масите за табла в игралната зала в Уилшър. Беше дошъл да срещне страха си. Ушите му бучаха от ужаса и не му позволяваха да чува разговора между Боу Неш и Джордж Ентуисъл, които стояха наблизо. Играта на карти се беше изправила заплашително пред него, подобно на назъбена подводна скала, очакваща кораб. Жлъчният сок сякаш кипеше в корема му и Блейк отпиваше от безвкусното бренди в чаша, която сякаш не той държеше. Идваше му да сложи край на това и да посрещне падението си. О, боже, искаше му се още Марджъри да бъде на негова страна.
Музиката на оркестъра се лееше през нещастието му и предлагаше отлагане на изпълнението на присъдата му, тъй като играта нямаше да започне, докато не свършеха менуетите.
Макар и да знаеше, че усилието щеше да бъде безплодно, той обхождаше с поглед тълпящите се хора, за да открие Марджъри. Тя никога нямаше да влезе повече в тази, или в която и да било, игрална зала. Завиждаше на практичността и силата на духа й. Била е жертва тук преди много години. Той щеше да стане жертва тази вечер, но тя нямаше да стане свидетел на падението му. Може би това беше най-доброто. Марджъри му беше дала ключа. От него зависеше да разгадае мистерията на напечатаната дума.
Като претърсваше мозъка си за останка от увереност, той възкреси в съзнанието си отминалите дни, когато се беше трудил, докато пръстите му се схващаха и очите го заболяваха от усилието да открие смисъл в завъркулките, които нормалните хора виждаха като думи. Беше успял до известна степен. Внезапно настъпилата тишина го откъсна от болезнения спомен. Музиката беше затихнала. Усети ръка на рамото си. Като погледна надолу, той забеляза лицето на екзекутора си.
— Изненадваш ме, Блейк — каза Джордж Ентуисъл едва чуто. — Никога не съм мислил, че няма да успееш да спечелиш дъщеря ми. Носят се слухове, че не можеш да промениш съзнанието на една монахиня.
В Блейк се надигна смях, примесен с тъга. Кой можеше да съжалява повече от него за изгубването на Марджъри? Ентуисъл изглеждаше толкова отегчен от намесването в живота на дъщеря си. Той се зачуди защо беше така.
— Ти ли беше този, който е научил Марджъри да играе хазарт?
Ентуисъл повдигна брадичката си — жест, напомнящ за Марджъри.
— Никога не са ми позволявали да я науча на нещо — изръмжа той. — Роуина, или може би пренебрежението ми към нея, са обърнали Марджъри против мен. Благодарение на тази повяхнала вещица собствената ми дъщеря ме мрази.
— Защо упорстваш с този годеж, вместо да й дадеш любовта, за която жадува?
— Не можех да я погледна, без да се сетя за моята Луиза, затова извърших поредното най-добро нещо: изпратих й херцог.
— Бъдещ херцог — поправи го Блейк, — когото тя не желае.
— Вие се изплъзвате, милорд. Трябваше досега да се ожените за нея и да сте ме дарили с внук. Сега всички на Британските острови и във Франция ще узнаят позорната ви тайна.
Като разбра колко безуспешни щяха да бъдат опитите му да вразуми Джордж Ентуисъл, Блейк остави темата.
— Колко живота си провалил заради това, че не можеш да се изправиш очи в очи с дъщеря си?
— Не си мисли, че можеш да се измъкнеш от отговорност.
Херцогът на Ендърли беше правил подобни коментари пред Блейк. Осъзна нерадостния факт, че бащата на Марджъри беше същият егоист като баща му. Животът й е бил толкова самотен, колкото и неговият. Но приликата свършваше дотук, защото Марджъри беше оставила миналото зад гърба си. Но дали той щеше да успее?
— Ще видя скелетите на семейството оголени на това кече — заплаши го Джордж.
Половин час по-късно му се струваше, че обещанието щеше да бъде изпълнено. Като седеше на игралната маса с майка си, Тобаяс Пондз, Боу Неш, Роуина и Джордж Ентуисъл, Блейк разглеждаше седемте карти в ръката си. Разпозна обърнатата вила — гласната „Е“. Някои от останалите карти бяха познати: страничният отвор в каютите, който сега наричаше „О“, нокът на рейка, който беше „Т“, носът на лодка, който беше „А“. Буквите „А“ и „В“ го накараха да се усмихне, защото тези бяха най-добрите уроци, които някога беше научил. Буквите на другите карти му бяха непознати. Подобно на сляп човек, опипващ пътя си през чужда стая, Блейк започна да напряга мозъка си, за да намери думи. Групира картите възможно най-добре.