— Какво има? — попита го тя. — Защо изглеждащ толкова замислен?
„Защото те обичам — помисли си той — и ще ми липсваш всеки ден до края на живота ми.“
— Мислих си за една дума, която се опитвах да съставя с тези карти.
— Особено обичам думи с „Л“ — каза тя.
С вещината на мошеник в играта на карти, тя ги разгъна и разгледа. Усмивка озари лицето й и го заля с топлина.
— Вие сте свършили цялата трудна работа, лорд Блейк — каза тя, — и сте оставили леката част на мен.
Тя се обърна към баща си:
— Лорд Блейк много умело се справя с написани думи, нали знаеш?
Джордж се намръщи, а бдителният му поглед се стрелна от Марджъри към Блейк.
— Наистина — чу Блейк майка си да заявява. — Наследил е научните си способности от рода Чолмондли. Моят Блейк можеше да пише стихове като дете.
Тя лъжеше с умението на политик и сърцето му се изпълни с признателност към нея.
На Блейк му се искаше да целуне краката на Марджъри. Искаше му се да я отнесе в двореца си в Уелс, да вдигне подвижния мост, да барикадира вратите и да не излезе, докато не му посивеят косите и не пораснат внуците му. С преливащо от любов сърце, той целуна ръката й и се сля с тълпата. Отнесе заедно със себе си стотина скъпи спомени за незабравимата жена, известна като „управителката на пощенската станция в Бат“.
— Нуждая се от нещо за пиене — каза той.
Марджъри го гледаше как се отдалечава с гордата си стойка, която го открояваше от тълпата любопитни наблюдатели.
„Слава богу — помисли си тя, — ще играя вместо Блейк и той ще избегне унижението пред всички тези хора. Дори и татко да извика на висок глас истината, никой няма да му повярва сега.“
— Е, дете — каза Роуина, — ще играеш ли, или ще принудиш тези мъже да стоят през цялата нощ?
— Млъквай! — каза Джордж.
— Марджъри? — Боу премести стола й.
Тя седна, но имаше странното чувство, че част от нея беше грабната. Обърна се и видя Блейк да стои близо до навалицата от хора. Щеше да има достатъчно време по-късно, за да си разреши проблемите с него. Той й намигна и вдигна чашата си в нейна чест. Като реши, че безпокойството й произлизаше от предстоящата игра, тя му изпрати въздушна целувка и насочи вниманието си към седящите на масата.
През следващия един час тя наблюдаваше как баща й и баба й си разменят язвителни обиди и жестоки подигравки. Като ги видя колко бяха погълнати от стремежа да се наранят един друг, тя направи няколко поразителни открития. Роуина и Джордж се мразеха заради жена, която беше мъртва от двадесет и четири години. Прекарваха толкова много време в хвърлянето на обвинения, че не им остана да пожалят за жената, наречена Луиза.
„Горката мама“ — помисли си тя.
За своя още по-голяма изненада Марджъри разбра безсилието на баща си по време на нейното раждане. Той е бил на осемнадесет години, когато е погребал съпругата си — на същата възраст, на която Марджъри беше получила първата си пощенска поръчка и взела двадесетте и пет сирака. Той никога не се беше женил повторно, защото никоя жена не можеше да замести неговата Луиза. Не можеше да бъде нещо по-различно от това, което беше.
„Горкият татко“ — помисли си тя.
Като се престориха на фалирали, фамилията Логсбърг оставиха вдовицата на техния херцог без пукната пара. От този ден нататък тя беше разчитала на Джордж за прехраната си. Не можеше да бъде нещо по-различно от озлобената старица, която беше.
„Горката баба“ — помисли си тя.
Последното откритие накара Марджъри да се усмихне: „кралят“ на Бат не знаеше правописа на думите.
„Горкият Боу“ — помисли си тя.
След това тя се вгледа продължително в собствения си живот. Награди и щастливо бъдеще посрещнаха погледа й. Щеше да спечели любовта на Блейк Честърфийлд.
„Аз съм щастливка“ — помисли си тя.
Когато играта свърши, Боу Неш събра купа от печалбата и заяви, че е спечелил достатъчно, за да завърши болницата с минерална вода. Марджъри се изправи и огледа тълпата, но Блейк го нямаше.
— Замина — каза прислужникът му. Замаяна от собственото си щастие, тя каза:
— Какво искаш да кажеш с това „замина“? Трябва да му покажа това — и тя размаха официалния документ. — Спечелих пълномощията на управител на пощенската станция.
— Моите поздравления. Надявам се, че това ще ви донесе много радост, милейди.