— Той е дар, лейди Марджъри — каза Джулиана с благоговение. — Нищо чудно, че жените се залепят за него като мошениците за масите за хазартни игри.
В този момент той я съзря и сърцето на Марджъри заблъска в гърдите й. Смарагдовозелените му очи се спряха на шапката й. Той се намръщи, отдели се от кулата й се насочи към нея.
Херцогинята загуби интерес към разговора си с Боу Неш. Тя дръпна назад ленената си шапка, за да открие диамантената си диадема, и насочи преценяващ поглед към Блейк Честърфийлд. Боу също се обърна и погледна, но не към Марджъри, а към любовницата си. Той протегна ръце към нея с цялото разкаяние, на което беше способен.
— Джулиана!
Тя отблъсна ръцете му.
— Джулиана, така ли? — каза тя подигравателно. — Изненадана съм, че помниш името ми.
Той се приближи, а странният, изпълнен с болка поглед сякаш правеше по-дълбоки бръчките му.
— Скъпа моя, трябва да си поговорим.
— А, трябва, така ли? — гласът й се извиси. — Нямам никакво намерение да разговарям с мъж, който ме сравнява с буца сирене — тя се обърна рязко и почти загуби равновесие. — По-скоро бих изживяла живота си в хралупата на някое дърво.
— Джулиана! — гласът му отекна в каменните стени.
Джулиана се препъна, но, за нейна чест, не спря. Марджъри погледна смутено Блейк Честърфийлд. Благородническото му лице сега имаше изражението на преждевременно развит младеж, току-що научил някаква тайна. След това видът му изведнъж стана сериозен и Марджъри разбра, че той не гледаше нея, а нещо зад нея. Тя се обърна и съзря баба си.
— Честърфийлд! — изсъска Роуина, сякаш изричаше проклятие. — Значи ти си бил!
Марджъри никога преди не беше виждала подобно изражение върху лицето на баба си — омраза, съчетана с нещо друго. Тя се обърна отново към лорд Блейк, който продължаваше да гледа втренчено Роуина.
— Изглежда, че е така, госпожо.
Те си размениха по един много особен поглед и за миг заприличаха на врагове, готови да се бият. Марджъри се почувства странно — сякаш е изоставена и експлоатирана, но все пак съзнаваше, че стои в центъра на конфликта им. Отстъпи няколко крачки назад, тъй като за втори път се почувства неудобно. Лорд Блейк се втренчи в нея. Беше принудена да остане на мястото си. Дори когато погледът му се смекчи и се плъзна с възхищение по лицето и раменете й, тя не можа да преодолее усещането, че беше използвана.
Роуина докосна ръката й.
— Остави го на мен, дете. Ти не си подходяща партия за него — думите й сякаш удариха Марджъри. Въпреки надвисналата пара, тя усети, че всички я изучаваха с поглед в очакване на отговора.
— Херцогинята ще възвърне славата си отново — някой прошепна зад гърба на Марджъри. — Горката лейди Марджъри.
— Да, Нейна милост желае да победи зет си — каза някой друг.
Търпението на Марджъри се изчерпа. Можеха да почакат до Второ пришествие. Личният й живот не беше някоя мръсна история, за да бъде разказвана на части за тяхно удоволствие. Нито пък щеше да позволи на баба си да се намесва. Най-малко Кралската баня беше мястото за обсъждане на лични проблеми.
С изчистените си линии и елегантната си простота, Паладиан приличаше на свят, отделен от древната, укрепена с насип кула Честърууд. В продължение на седемстотин години този фамилен дом беше като стража, застанала срещу нашествията на враждебни народи, но сега този съвременен дворец беше като паметник на красотата и прогреса. Хартсанг скуеър не се нуждаеше от укрепления и бойни кули. Той имаше херцогинята на Локсбърг.
Блейк знаеше всичко за надменните херцогини. Той беше роден от тяхната кралица. Роуина беше като аматьорка в играта, която се водеше от херцогинята на Ендърли. А Марджъри Ентуисъл беше само един новак.
Сърцето му беше докоснато от съчувствие. Вчера, след тирадата на Роуина, Марджъри се беше измъкнала от Кралската баня с непокътнато достойнство, но с объркани чувства. Той познаваше това състояние много добре. Знаеше и как да й помогне. Но трябваше ли да си прави труда?
Той се обърна и огледа улицата, търсейки Майлоу Мегрет, който беше настоял да придружи Блейк. Не видя вестоносеца, но забеляза няколко мъже да отиват към западната част на голямата къща и да държат в ръце писма и пакети. Алеята беше излъскана от постоянното движение на превозни средства. От любопитство, той зави зад ъгъла, но се спря веднага. Погледът му беше привлечен от старата конюшня. Отвори се една врата, оттам излетя гъска, последвана от червенокосо момче, облечено в зелена, обшита със злато ливрея. Птицата изграчи и се втурна към къщата, за да потърси сигурност. Блейк продължи да оглежда двора и задната част на сградата. Предната част бе добре поддържана, но останалата част беше в плачевно състояние. Капаците на прозорците бяха увиснали на една страна на ръждясали панти.