— Знам, че ще се оправиш — каза тя, като усети болката и смущението му. — Повикала съм лекар. Той ще дойде веднага, за да те излекува. Ще се погрижа да получиш мусака с картофено пюре за вечеря — любимото ти ястие.
Една сянка се надвеси над нея.
— Кой ти причини това? — гласът на Блейк отекна в тихата спалня.
Погледът през кафявия процеп се извърна към Блейк.
— Кой сте вие?
Като се надяваше той да излъже убедително, Марджъри каза:
— Отговори му, Таг.
— Пощенско конче — отговори той, като примижа, за да фокусира погледа си върху Блейк. — Паднах от гърба на звяра.
— Предполагам, че някоя фея е изтървала желъд и те е дарила с гъшето яйце.
Уик и останалите обкръжиха отново водача си, сякаш да го защитят. Марджъри затаи дъх. Критиците й я следяха зорко, за да открият някоя слабост в управлението на станцията. Случай като този можеше да бъде неимоверно раздут. Щяха да кажат, че не беше способна да я управлява и че беше прекалено млада. Щяха да кажат още, че е объркала работата, която се падаше по право на мъжете. Тобаяс Пондз щеше да задрънка пак за оттеглянето й. Таг сякаш прочете мислите й и прошепна:
— Това беше кончето, което ми дадоха в Рединг, милейди. Инатеше се като муле, когато го насочих към равнината.
— Ако можеше да лъжеш така добре, както кървиш — каза обвинително Блейк, — сега можеше да танцуваш джига, а не да лежиш в леглото със смазано лице.
— Достатъчно — обърна се към него Марджъри, но се изненада от загрижеността, изписана върху красивото му лице. Мустаците подчертаваха суровия вид на устните му. Как й се искаше той да си отиде! — Благодаря за загрижеността ви, но ще се справим сами.
Като последва примера й, Уик пристъпи напред. Той изпъчи гърди и каза:
— Вижте какво, господине…
— Не! — прекъсна го лорд Блейк. — Ти гледай.
Уик направи крачка назад, но не промени войнствената си стойка.
— На това момче му е нужно бренди или, както изглежда, поток от бренди — каза лорд Блейк, като се изправи и хвана ръцете си зад гърба. — Изтичайте долу и донесете.
Уик опули очи и зяпна. Младото му лице почервеня от гняв.
— Няма да приема заповеди от вас — изрече злобно той, — а и нямам ключ от барчето за алкохол.
— Мерлин — намеси се Марджъри, — дай на Уик ключа!
Икономът постъпи, както му казаха. Сърдитото мърморене се превърна в шепот на изненада.
Лорд Блейк се обърна бавно кръгом, като оглеждаше изпитателно всяко лице.
— Предпочитате да се въртите наоколо и да го гледате как страда? Що за мъже сте вие?
Брадички се издадоха напред, ръце се свиха в юмруци и в този момент Марджъри проумя защо Блейк Честърфийлд беше станал главнокомандуващ на Атлантическата флота. Той беше много по-висок от Уик.
— Ще се мотаеш ли наоколо, докато докторът му реже ръцете?
Уик гледаше, сякаш беше нагълтал оса.
— Не, господине — заекна той, като хвърли поглед към останалите. — Няма да позволя на никого да отреже ръцете на Таг.
— Как ще предотвратиш това, момко? — изражението на Блейк излъчваше авторитет.
— Моля ви — каза Марджъри с изчерпващо се търпение, — оценявам загрижеността ви, но ще се справим, докато дойде докторът.
— Марджъри — започна той с по-спокоен тон, — ръцете на това момче са измръзнали, а вероятно и краката му. Има нужда от топли, влажни дрехи — незабавно! — гласът му се сниши. — Ще се разплачете всеки момент, а момчетата не знаят какво да правят. Мерлин ще припадне, ако Таг започне да кърви отново.
Тя прехапа устни. С всеки изминат миг се убеждаваше, че той е прав, но мисълта да отстъпи властта си на този слуга на баща й я отвращаваше. Погледна иконома. Бледото му лице беше придобило зеленикав оттенък.
— Върви да чакаш доктора, Мерлин.
Суровото изражение на Блейк се смекчи в умоляваща привлекателност.
— Марджъри?
— Няма да мръдна от тук.
— Никой не ви е молил — Блейк се обърна към Таг: — Кой е втори по ранг тук?
Таг облиза устни, погледна Марджъри, а после каза рязко:
— Ханикоум.
Блейк вдигна учудено вежди.
— Ханикоум?
— Това е фамилията на момчето — заяви Таг. Блейк бързо огледа замръзналите в очакване лица.
— Ханикоум — изрева той, — излез напред!
Алберт се изкашля и пристъпи напред. Той беше дългуресто, добродушно момче, което никога не мърмореше, дори когато другите го дразнеха заради червеникавата му, с цвят на морков, коса.
— Аз съм, господине. Алберт Ханикоум.
Блейк го огледа от главата до петите.
— Много добре, господин Ханикоум — той прегърна момчето и го поведе към вратата. — Имаме нужда от бренди, хавлиени кърпи и вряла вода. Трябва да…
Докато Блейк даваше внимателно инструкции, Марджъри насочи вниманието си към Таг.