— Чуйте, чуйте! — извика той, като хвърли тревожен поглед към вратата. Кого ли очакваше? — „Граждани и гости на божествената провинция Бат на Негово Кралско височество. Аз, сър Джордж Ентуисъл, баща на лейди Марджъри Елизабет Ентуисъл, оповестявам гордо с настоящото нейния неотложен годеж с Негова светлост старши капитан лорд Блейк Честърфийлд, многоуважаемия маркиз на Холкоум и законен наследник на Негова милост херцога на Ендърли.“
Съдържащата желязо минерална вода, която Марджъри беше изпила само преди няколко минути, се превърна в жлъчен сок в стомаха й. Баща й беше поставил на сцена сценария си, за да се получи максимално добър ефект. Беше я притиснал в един ъгъл и блокирал пътищата за бягство. Тъй като не можеше да откъсне очи от вратата, тя се изправи гордо и запази невъзмутимото си изражение. Блейк Честърфийлд! Света Богородице! Този мъж беше майстор по избягването на брачния капан. Какво ли се беше случило?
Тълпата наостри вниманието си. Отвориха се бързо ветрила, монокли и театрални бинокли бяха поставени пред любопитни очи.
— Време е да застави младата госпожичка да се подчини — злорадстваше съпругата на баронета Сърли с високата си перука, изобилстваща от пера на птици и изкуствени плодове, и със загрубелия си от изпитото бренди глас.
— Права сте, госпожо Сърли. Доста е дръзка наистина — каза вдовицата Фонтен. Една сърцевидна изкуствена бенка почти висеше от дебелата й буза. — Нашата управителка на пощенската станция получи хубава вест днес.
Достойнството на Марджъри беше накърнено. „Как можа, татко? — изплака детето в нея. — Как можа да ми причиниш отново това?“
— Браво, лейди Марджъри! — каза принцът въодушевено. — Това е наистина радостна новина! — струйка брилянтин тръгна от перуката към раменете на кадифената му връхна дреха. — Баща ви е надминал себе си, като ви е хванал в капана си един Честърфийлд — и като се обърна към присъстващите, добави: — От битката при Хейстингс до днес родът Честърфийлд винаги е бил на страната на краля на Англия.
Боу Неш се приближи, сякаш долови отчаянието й. За разлика от принца, „кралят“ на Бат имаше способността да усеща настроенията й. Той наклони главата си назад и се усмихна окуражително.
— Не мога да се съглася с неговите методи, но ти е намерил най-богатия и търсен ерген в Англия.
Душата й започна да се бунтува.
— Няма да му позволя да ме ухажва.
Веждите на принца регент докоснаха перуката му. Като мигаше бързо, той попита:
— В името на свети Джордж, бихте ли ми казали защо ще отхвърлите наследника на Ендърли, лейди Марджъри?
Съпругата на баронета Сърли, с помътнели, но проблясващи в очакване очи, се премести по-близо. „Нека клюката се разпространява“ — реши Марджъри. Беше го преживяла преди и не искаше да се противопоставя на това сега.
— Нямам никакво желание да се омъжвам.
Принцът зяпна от изумление.
— Никога ли?
В тежкия за дишане въздух се понесе женски шепот. Марджъри пое с усилие дъх, от което корсетът с цвят на слонова кост се впи болезнено в гърдите й. Как можеше да обясни на принца на Уелс, че се надяваше да се омъжи някой ден, но не по заповед на баща си.
— Имам задължения, Ваше величество.
— Мъжете трябва да поемат отговорностите — усмихна се подигравателно госпожа Сърли. — Пощата от Лондон винаги закъснява и пратките са прогизнали.
Марджъри усети пронизващ гняв.
— Вие, изглежда, нямате нищо против, стига онези отвратителни малки илюстровани вестници да стигнат до вашата врата.
Устата на по-възрастната дама зяпна.
— Отвратителни ли? — изписка тя. — Трябваше да очаквам подобно нещо от вас, тъй като не сте се променили ни най-малко. Все още сте…
— Без такива реплики! — изкомандува Боу. — Достатъчно ви слушахме тази вечер.
Леден въздух нахлу в залата. Листове с напечатани на тях прокламации затрептяха на каменните стени. Глави с напудрени перуки се извиха към вратите. Всеобщото ахване разсече въздуха като с нож.
— Господи! — възкликна принцът. — Това е самият Честърфийлд.
— Да, наистина — отвърна Боу, като нервно търсеше очилата си в един джоб на украсената му с фигури и сърма горна дреха. — Поне е висок. Не че това има някакво значение, разбира се — той погледна Марджъри над очилата си и добави меко: — Ако не проявиш благосклонност към него…
— Няма! — думата се изплъзна от устата й. Като видя втренчените любопитни погледи, тя разбра, че е реагирала твърде прибързано и се поправи: — Ще видим.
— Срещнах го веднъж в Лондон — тържествуваше вдовицата Фонтен и размахваше усърдно китайското си ветрило. — Той е съвършенството на английското възпитание и европейския стил.