— Дръж се — каза тя, като изпъна одеялото му, — ще спечелиш лимонено карамелено бонбонче от една лира.
— Този кавалер ми изглежда познат. Кой е той?
— Ще ти обясня по-късно — отговори тя. — Това е дълга история.
Една искрица от познатата смелост на Таг проблесна по съсипаното му лице.
— Не изглежда да е от постоянните кавалери. Нали не се умилква с цел да ви ухажва?
Марджъри се усмихна.
— Той не е точно… ухажор, а по-скоро експлозив.
Таг хвърли един изпитателен поглед на Блейк.
— Не е нужно да ме убеждавате в противното, милейди. Той е типичен ухажор, обзалагам се.
Марджъри започна да се смее въпреки сериозната ситуация.
— Точно такъв е — каза тихо. — А сега, какво се случи с Хорис Нютон? Той трябваше да те охранява.
Подпухналите му устни се извиха в презрителна усмивка.
— Едно девойче в „Лебеда с двете шии“ му предложи чай… ъ…
Тя усети прилив на обич.
— Разбирам, но можеше да го почакаш.
— Чаках го, наистина го чаках в продължение на два противни дни.
Тя не можеше да сгреши в преценката си. Един пощальон, облечен в отличителна униформа, беше лесна плячка за лондонските бандити. Таг не можеше да тръгне по Лед лейн и да потърси друга охрана, която да го придружи до Бат.
— Кой те нападна?
— Клод Дрюмон. Грабна пощата с всички писма. Хвана ме на километражния камък на Двадесет и две мили от Марлбъ… — той се стегна и погледна зад нея. Като извиси гласа си, продължи: — Не боли много, милейди, наистина не боли.
Блейк Честърфийлд се показа зад нея.
— Ето, Таг — каза той, като поднесе препълнена водна чаша с бренди към устните на момчето. — Пий. Марджъри, придържай му главата.
Тя обхвана врата му с ръка. Той беше толкова крехък. Сълзите опариха очите й.
— Винаги съм проявявал предпочитание към хубавите питиета — каза той с изкривена усмивка и глътна алкохола, сякаш пиеше вода.
Неизчерпаемият му хумор я развълнува силно.
— Изглежда, че е така — промърмори Блейк. Таг погледна виновно към Марджъри.
— Не че съм пристрастен към алкохола, разбира се.
Настроението й се повиши.
— Разбира се, че не си — повтори тя.
— Но не искам да ме глезите.
— Да те глезим? — Блейк поклати глава. — Сигурно ще врещиш като бебе, на което му никнат зъби, когато ледът от ръцете ти започне да се топи.
— Ха!
Но след един час Марджъри видя как предсказанието на Блейк се сбъдна. Ръцете на момчето бяха покрити с горещи компреси. Стичаха се сълзи и се примесваха с бренди. Стенанията му се редуваха с шепот, ругатните — с писъци. Докато докторът го нямаше, Блейк стоеше до Таг, като го ободряваше и разпитваше. Момчето бръщолевеше като любимия папагал на госпожа Сърли.
Когато най-накрая Таг заспа, Блейк придружи Марджъри до Хамбургската стая. Той крачеше из стаята, но очевидно мислите му бяха насочени другаде. Най-накрая заговори:
— Ще взема Ханикоум и още шестима и ще тръгнем след Клод Дрюмон.
Тя скочи от стола.
— Няма да правите нищо подобно! Шерифът на Уелс ще се заеме с него.
— А когато се върна — продължи той спокойно, — вие ще дойдете с мен в Уилтшър — в очите му просветнаха весели пламъчета. — Копнея да видя колко хубаво танцувате.
— Не е възможно. Трябва да се грижа за Таг.
— Мерлин може да наглежда момчето.
— Пощата от Бристол ще пристигне точно тогава.
— Оставете това на момчетата.
— Ще трябва да кажа на баба. Тя ме чака сега, сигурна съм.
Това не беше напълно вярно. Онова, което Марджъри трябваше да каже на Роуина, нямаше нищо общо със злополуката на Таг.
Блейк скръсти ръце на гърдите си, въздъхна и я погледна спокойно.
— Шест часа до Марлбъро, управителке на пощенската станция в Бат, сложете още час-два за откриване на бърлогата на този Дрюмон, шест за връщане… това е достатъчно време за даване обяснения на Роуина.
Тя усети как раздразнението отново се надига у нея. Но как можеше да му откаже? Днес той беше помогнал на Таг и беше овладял останалите. Беше предложил още да намери Дрюмон и да върне откраднатата поща. Тя нямаше по-добър план и затова каза троснато:
— Мразя да се чувствам задължена.
— А! — усмихна се той и като повдигна брадичката си, прошепна близо до устните й. — Тогава сигурно ще ви хареса да бъдете ухажвана!
Една цепеница изпука в камината. Марджъри отвори уста да възрази. Блейк я придърпа към себе си и я целуна. Тя потрепери и се вцепени от гняв. Той поотпусна прегръдката си, но топлите му меки устни я принудиха да се включи в играта. Помисли си, че една целувка е твърде ниска цена, с която ще заплати за всичко, което беше направил. Освен това този дяволски мустак беше твърде примамлив, за да можеше да му се противопостави. А още повече това беше Блейк Честърфийлд. Всяка жена би пожелала да го целуне. Примирена след тези разсъждения, тя се повдигна на пръсти, притисна се до широките му рамене и отвърна на целувката му. Той призна нейното участие с изохкване дълбоко в гърдите си. Тялото й се размекна при този успокоителен звук. Мустаците му започнаха да я гъделичкат и точно когато си помисли, че няма да издържи повече, устните му премахнаха гъдела. Той не притискаше грубо устните си, нито я задушаваше, както бяха правили други мъже. От миризмата и вкуса на бренди главата й започна да се замайва, сякаш беше изпила цял галон. Силните и нежни ръце, които се бяха грижили за клетия Таг, сега се плъзгаха по гъвкавия й гръб и я прихващаха здраво. Меките му устни се насочиха към ухото й и прошепнаха: