— Няма да имам време да вечерям, преди да тръгна, управителке на пощенската станция, но ако мушнете езичето си в устата ми, вкусът му ще ме подкрепи.
Похотливите му думи я объркаха и в същото време я възбудиха. Трябваше да го отблъсне и да му нареди да си тръгне. Но самата тя беше гладна и сега, след като той изрече това, устните му придобиха някакъв божествен вкус. Ръцете му се плъзнаха от гърба към кръста й, а пръстите му се насочиха към гърдите й. Светли точици проблеснаха зад затворените й клепачи. Тя дишаше дълбоко, като вдишваше прекрасния аромат на лимоновия му сапун. Той не ухаеше като другите мъже, нито се държеше като тях.
Повече не можеше да разсъждава трезво, не и когато гърдите й се вълнуваха толкова силно, а устните му докосваха шията й. Главата й се отпусна на рамото му, а погледът й блуждаеше. Тя потрепера и пое дъх. Свети Джордж! Нищо чудно, че усещаше гърдите си по особен начин — той ги милваше!
— Прекрасни са — промълви Блейк.
Главата му се премести надолу. Света Богородице! Той щеше да я целуне там.
— О, не, недейте — каза тя, като го блъсна силно. Беше неподготвен и се търкулна на пода с разкрачени крака и широко отворени очи. Въздъхна силно и като поклати глава, каза:
— Ако умеете да танцувате толкова добре, колкото и да се целувате, очаква ни голяма веселба.
Той й се присмиваше. Ухажор!
— Това беше целувка на благодарност, нищо повече.
Честърфийлд се засмя самодоволно и прокара пръсти през разрошената си коса.
— В такъв случай ще ви докарам Клод Дрюмон наконтен с панделки и сърма.
— Станете и се дръжте прилично!
Той се намръщи.
— Не си играйте повече с мен!
— Не си играя, а съм ужасена. Не си позволявайте никога повече да ме целувате!
— Защо не? Хареса ми любовната игра с устните ви.
— Любовна игра? Ха! Вие изпитвахте похотлива страст към мен. Не бихте познали любовта, дори да ви събори на улицата.
Той си играеше с върха на мустаците, а очите му проблясваха дяволито.
— Такава, каквато изпитахте и вие ли?
Тя наистина изпита наслада от целувката му, но той никога нямаше да го узнае.
— Беше ви приятно да ме целувате. Признайте си и аз ще направя всичко, което пожелаете.
В нея бързо се надигна възмущение. Като овладя гласа си, каза спокойно:
— Мислех си, че отивате в Марлбъро.
Той се плесна по бедрото и скочи на крака.
— Точно така, моя руса управителке. Отивам да пронижа вашия дракон.
Дантелата на корсажа й започна да я дразни.
— Да, добре… благодаря ви много. Много мило от ваша страна, че го предложихте. Надявам се, че ще внимавате с вашия човек. Не бих желала станцията да бъде упрекната в нараняването на един лорд.
Дрънкаше глупости! А той се смееше като смахнат. Блейк тръсна глава настрани. Кичур къдрава коса, черна като смола и блестяща като сребро, падна на челото му.
— Безпокоите се за мен, така ли?
О, защо просто не си тръгнеше? Още малко от неговите прелъстителни намеци и тя щеше да се стопи в краката му.
— Разбира се, че се безпокоя — отговори тя, като погледна към камината. — Бих се тревожила и за териера на баба ми, ако излезеше в такова време, а още повече ако трябваше да се преследва такъв грубиян като Дрюмон.
— Хм. Много окуражително — устните му се докоснаха леко до бузата й. — Лъснете си обувките за танци, управителке, аз ще се върна.
По време на отсъствието му тя се колебаеше в мнението си за него като махалото на часовника на фар. Той беше добър актьор от пиесата на баща й. Беше мошеник, който се опитваше да я прелъсти. Беше донжуан. Но и джентълмен, втурнал се след този, който открадна пощата. Беше измамник, заплашил я, че ще я компрометира. Но същевременно беше в ръцете на баща й. Какво ужасно нещо е извършил? Доколко беше опетнил фамилното име?